Небръснатият Ван Руутън пушеше непрекъснато, потропваше нервно по перваза и наблюдаваше чайките, полетели през канала Батърмилк, който разделяше Губернаторския остров от Бруклин. Най-накрая посочи с пръст към чайките и каза:
— Бум, бум.
Обърна се към Ди Палма и се усмихна.
„Усмивката му не се е променила“ — помисли си бившият му колега. Обичайната донжуанска усмивка на човека, който веднъж се опита да го убие. От друга страна, самият Ван Руутън се беше променил през месеците, откакто го видя за последен път. Беше понапълнял. Тенът му беше избледнял, лицето му беше станало по-пълно, а под пуловера му растеше коремче. Ръката с цигарата леко трепереше, а по челото му се забелязваха бръчици. Блясъкът на очите му вече не беше толкова опасен. Беше уплашен. Чуваше стъпките зад гърба си и с мъка се опитваше да не поглежда през рамо.
Не си подадоха ръце.
Ван Руутън се прокашля и започна:
— Добре, добре. И това ако не е моят любим Зен фашист. Все още активен в дивия и ненормален свят на бойните изкуства, а? Казах на момчетата пред вратата за бастуна ти, как наистина можеш да разпердушиниш някого с това нещо. Не че се притесних да не ми разполовиш черепа или нещо такова. Но се чувствам по-добре, като знам, че са ти взели малката играчка. По-спокоен съм, нали разбираш?
Посетителят наклони глава настрана:
— Искаше да ми кажеш нещо за Жан?
— О-о. Ето, момчета и момичета. Забележителният лъч на Ди Палма. Онзи поглед, от който престъпниците трябва да напълнят гащите и да обещаят, че ще пишат по-често на майките си. Там ти е бедата, Фран. Ти си като безопасен секс и двуреден костюм. Съвсем предвидим.
— Каза ми, че тя е в опасност.
— По-леко, борецо с престъпността. Следващият ферибот за Манхатън тръгва след около час. Няма да те задържа след часа ти за лягане. Да ти сипя ли нещо? „Дюър’с“, „Реми Мартин“. О, точно така. Ти не пиеш. Проблеми със стомаха от онова време в Хонконг, когато едва не ти видяха сметката.
Ди Палма погледна към вратата. Да, беше готов да си тръгне. Да си тръгне, преди да е направил нещо безсмислено и глупаво, например да извади очите му.
Другият продължи:
— Не те будалкам. Жан е в беда. Сега се успокой. Ти не ме харесваш и аз не те харесвам. Това няма да се промени. Но ме изслушай. Мисля, че го дължиш на Жан.
Гласът на Ди Палма прозвуча като дрезгав шепот:
— Не ми казвай какво дължа на жена си, разбра ли?
Ван Руутън смекчи тона и кимна; големият даго3 не говореше празни приказки с този глас и тон. Ако някой може да те посипе с удари и да ти потроши кокалите, това беше Франк ди Палма. И ако някой можеше да ти хване дребните номера, това бе същият сеньор Ди Палма. Трябваше да е доста по-откровен, за да може да си поговори с големия даго. От друга страна, не може да се каже, че си честен към един човек, след като си чукал жена му.
Ди Палма попита:
— Искаш ли да не приказваме празни приказки и да ми кажеш защо всъщност ме повика тук?
Ван Руутън погледна към изкривения килим в краката си.
Франк продължи:
— Мразя да се правиш на много умен. Жан наистина ли е в опасност?
Той кимна.
— За нещастие, да. И ти си прав, че искам нещо от теб. За себе си. Кълна се, че никога не бих дошъл за услуга при теб. Но сега нямам голям избор.
Погледна към вратата вдясно. Ди Палма проследи погледа му. След малко бившият му колега стана, отиде до вратата и я отвори. Тя водеше към малка, тясна баня с плочки в черно и бяло. Тръгна към банята.
Щом влязоха вътре, Ван Руутън затвори вратата и пусна водата в тоалетната. После пусна докрай кранчетата във ваната и в мивката. Накрая подскочи два пъти, като се приземи шумно. Бърз и лесен начин да прецакаш нежелани подслушвателни устройства.
Пусна цигарата си в тоалетната, затвори капака и седна.
— Казаха ми, че стаята ми не се подслушва. Казаха, че мога да им вярвам. Да ме извинят, но няма да се държа като малоумен. Добре, да си поговорим за Жан. — Погледна към пода. — Чувам, че вие двамата вече не живеете заедно. Тя те напуснала. Много странно, защото между нас всичко е свършено. Нейна работа. Напоследък тя е втората жена, която ме изоставя. Ще помислиш, че ми мирише устата или нещо такова. Както и да е, определени кръгове подозират, че Жан знае нещо за Лин Пао. Нещо, което не трябва да знае.
Ди Палма посочи с пръст към него.
— Казваш, че Лин Пао може да убие Жан заради теб. По дяволите, искам да знам какво си й казал. В какво си я забъркал?