Големият брат беше гадно копеле. Даже Бенджи се боеше от него. Хо нямаше да се успокои, докато не си отмъсти на Тод. Бенджи се ухили. Може би Големият брат бе започнал да уважава Тод малко повече.
Той видя тайните тренировки на Тод. Хлапето беше страховито, бойният му дух — невероятен. Не можеше да го сравни с никого. Двамата тренираха заедно един-два пъти с къси и с дълги тояги. Тод винаги излизаше победител.
Успя да види и техниката му с нож. Тогава реши, че никога не трябва да тръгва срещу това момче с хладно оръжие. Освен ако не иска да умре бързо, внезапно, светкавично. Бенджи обаче изобщо не беше подготвен за онова, което видя в сутерена — схватката между Тод и Големия брат.
Това момче беше от друга лига. По дяволите, то беше от друга планета. Не беше негова работа да се бие с другите хлапета. Всеки, който успееше да победи Айвън Хо, трябваше да бъде квалифициран като Червена тояга, боен командир на Триадата. Бенджи не можеше да се сети за някой възрастен боец, който да устои на Тод. Тринадесетгодишен и вече Червена тояга. Достойно за книгата на Гинес.
Междувременно членовете на „Нефритови орли“, които дойдоха в салона с Бенджи, си спасяваха кожата. Той им заповяда да предупредят другите от бандата за предателството на Лин Пао, а после да се скрият някъде. Всички трябваше да изчезнат. Да забравят за старите си жилища. Техните закрилници — Черният генерал, Триадата и Айвън Хо, сега бяха техни врагове, а също и „Осемте ножа от Севера“, зловещи убийци, които плашеха Бенджи до смърт.
Защо тогава все още се намираха в салона за масаж? Защото Тод бе специален приятел. Момчето, което познаваше едва от две седмици. Което го накара да повярва в тяхното приятелство, започнало преди четиристотин години. Техните умове и души бяха съединени по начини, които Бенджи усещаше, макар че не разбираше съвсем. Но той съзнаваше, че да обърне гръб на Тод, означаваше да се прости с живота си.
Вратата на стаята се отвори и Джоан застана пред тях. Беше с евтино палто, бяла кожена шапка и ботуши. Носеше само едно куфарче. Чистокръвна тайванка. И доставена направо от кораба. Бенджи с удоволствие би се позабавлявал с това сладурче.
Но тя беше с Тод, така че трябваше да забрави за нея. Как, по дяволите, се бяха събрали двамата? Та тя бе в Америка само от няколко дни. Ето още едно доказателство, че Тод не е обикновено човешко същество.
Триадата със сигурност щеше да ги преследва заради това, че са взели момичето. То беше тяхна собственост. Никой не оставаше жив, ако откраднеше нещо от древното общество.
Защо Тод иска момичето? Бенджи се надяваше да живее достатъчно дълго, за да разбере.
Изведнъж той погледна към стълбата. Чу стъпки. Не някой случаен тип, тръгнал към стаите на проститутките, а няколко души, които тичаха нагоре. В Китайския квартал нямаше тайни. Щом двете момчета бяха все още тук, вече нямаше къде да се скрият. Изведнъж Бенджи се уплаши. Но после погледна към Тод и страхът му изчезна.
— Да тръгваме — извика Бенджи и ги поведе по коридора към задния прозорец, към пожарния изход, който щеше да ги изведе на покрива.
Коридорът зад тях се огласи от тропот на забързани хора. Когато чу пукот на автомат, той спря и пусна другите да минат покрай него. Тъкмо щеше да се обърне, за да отвърне на огъня, когато усети куршум в гърба си.
9.
Франк ди Палма живееше на горните два етажа в тухлена къща на Бруклин Хайтс. Прозорците му гледаха към нюйоркското пристанище и към южния край на Манхатън. Предпочиташе спокойствието на Бруклин пред претенциозния Манхатън, място, където келнерите те презираха и очакваха двадесет процента бакшиш, както казваше той на Жан.
Къщата се намираше на Крейнбъри стрийт, място с очарованието и уюта на градче от Нова Англия. Застроено по времето на президента Линкълн, то беше район, признат за ландмарк5 от Резервационната комисия „Ландмарк“. Нищо в този район не можеше да бъде разрушено или променено без съгласието на комисията.
— Запазени сме от еврейската светкавица — казваше Жан. Еврейската светкавица бе прякорът на хората, които се занимаваха с разработване на недвижими имоти.
Мезонетът на Ди Палма имаше високи тавани, спираловидна стълба и четири бели каменни камини. Спалнята на горния етаж, главната причина, поради която той нае апартамента, предлагаше забележителна нощна гледка към товарните кораби, туристическите лодки, боклукчийските шлепове и яхтите, минаващи под светлините на Бруклинския и Манхатънския мост. Откакто Жан си отиде Ди Палма прекарваше нощите си сам в спалнята, седеше в люлеещия се стол и гледаше светлините на Манхатън, където тя сега живееше.