Не протестира заради това, че отказаха да му осигурят контакти с външния свят. Никакви телефонни обаждания до роднините, до американското посолство или до телевизионната компания. На този етап не можеше да наеме адвокат, не можеше да говори с репортерите. На него не му трябваше научна степен, за да разбере, че са го изолирали, докато някой ги подкрепи за случая в хотелския му апартамент. По най-лошия сценарий можеха да го убият в участъка по заповед на Лин Пао или на влиятелните филипински комисионери, загрижени да защитят мултинационалните компании, които въртяха бизнес в тази страна.
Когато попита в какво го обвиняват, детектив Филарка, нисък, бъбрив филипинец с тънки мустачки, му отговори:
— Ще ти кажем, когато сме готови.
Още един начин да спечелят време и да оправят бъркотията, помисли си Ди Палма. Нещо му подсказваше, че не трябва да очаква голяма подкрепа на твърдението си, че е действал при самозащита.
Единственият свидетел, който би могъл да му помогне, Федерико, шефът на пиколата, очевидно беше изчезнал. Поне не го доведоха в управлението, не споменаха и името му при ареста на Ди Палма. В най-лошия случай се разиграваше сценарий номер две — Федерико е бил задържан, за да не говори с никого. Или беше мъртъв. И в двата случая щеше да му е доста трудно да помогне на Франк.
Първите си часове в полицейския участък прекара в стаята за разпити — тя нямаше прозорци, светлозелена дупка с пукнатини по тавана, метални сгъваеми столове и мръсна мивка с развален кран. Както стаите за разпити по цял свят и тази вонеше на скука, страх и стари пръдни. Не беше боядисвана от години. Приличаше на милионите други като нея.
Реши да сътрудничи на полицията. Отговори на всички въпроси и не направи опит да протестира. Знаеше, че е безсмислено. Полицаите по цял свят не обичат неприятностите. Умниците не издържаха дълго в стаите за разпит.
Чисто губене на време си беше да се опитва да мами тези типове. Трябваше само да претърсят стаята му и да прегледат бележките му за пожара в „Таалтекс“, за Нелсън Бърлин и Лин Пао. Тогава ченгетата и всички други заинтересовани щяха да добият съвсем ясна представа за целта на посещението му във Филипините.
Той призна, че е уредил срещата си с Хузиана де Вега, но че не ставало дума за секс. Искал да я разпита за пожара в „Таалтекс“, в който загинаха дузини млади жени, а заедно с тях и кръщелницата на приятеля му. Ди Палма смяташе, че госпожица Де Вега може би е имала представа за това кой е подпалил пожара. Те или не се интересуваха, или знаеха какво свързва джуджето с пожара.
Във всеки случай решението му да им каже истината беше правилно. След двадесет минути разпит те му показаха откраднатия часовник, намерен в опожарената барака, който той получи от Мартин Маки. Бяха го взели от хотелския апартамент на Ди Палма заедно с изрезки от вестникарски статии за пожара и бележките му за Нелсън Бърлин и Лин Пао. Полицаите обаче не споменаха за бележките, засягащи Пао и Бърлин. Този пропуск не му убегна.
Попитаха го как се е сдобил с часовника. „Мартин Маки ми го даде“ — отвърна Ди Палма. А как инспекторът се е сдобил с него? Не отговори. Знаеше, че Маки е дал подкуп, за да се сдобие с часовника. Дал го беше на бъбривия Филарка, който сега стоеше сред разпитващите, вперил нежните си кафяви очи в задържания.
Ди Палма не можеше да каже със сигурност защо не издаде Филарка. Приказливото копеле не му беше помогнало с нищо. Беше му създало само неприятности. Да го наречем прищявка. Или нежелание да топи ченгета. Той просто отговори:
— Ще трябва да попитате Маки откъде е взел часовника.
Докато се чудеше дали е постъпил правилно, разчитайки на Филарка, в коридора настъпи някакво раздвижване. Трима души със строги, неприятни лица пристигнаха да наблюдават разпита. Двамата бяха с бели вечерни сака и черни вратовръзки. И тримата приличаха на важни клечки, които не обичат да им прекъсват вечерята. Всички гледаха към Ди Палма, все едно че той беше побеснял питбул. Кръсти ги Кърли, Лари и Моу10.
Реши, че те са важни клечки от правителството или от полицията, дошли, за да се уверят, че мултинационалните компании са добре защитени. Извикаха четиримата детективи, провеждащи разпита. И Филарка беше сред тях. Детективите се събраха с новодошлите в коридора и започнаха да обсъждат нещо. Вратата беше затворена и Ди Палма остана сам в стаята за разпити. Започна да изпада в депресия. Много шибана депресия. Имаше възможно най-добрите връзки, а в момента не можеше да се свърже с никого.