Тялото й се разтресе силно. Металният й крак се удари силно в оковите.
А може би не. Може би антидотът ще проработи.
Тя напълни дробовете си с хладния, стерилен въздух в лабораторията, като следеше холографа на стената, който повтаряше движенията й. Две зелени точици се мотаеха край десния й крак.
Мед-дроидът извади иглата и запуши раната с парченце памук. Шишенцето с кръвта й той постави в една метална кутия, прикрепена към стената.
Синдер отпусна тежко глава върху масата.
— Попитах ви нещо. Антидот? В някой от близките дни? Нали поне ще се опитате да спасите живота ми?
— Дроид — чу се нов глас, женски. Синдер изви глава, само за да срещне отново своя образ в огледалото. — Откачете пациентката от контролните апарати и я отведете в стая 4D.
Синдер заби нокти в хартията под нея. Стая 4D. Там ли изпращаха всички да ги наблюдават, докато умират?
Андроидът затвори панела на главата й и свали накрайниците от гърдите й. Кривата на електрографа5 се изправи.
— Ехо? — обади се Синдер. — Ще ми кажете ли какво става?
Мълчание. Една зелена светлинка мигна до сензора на андроида и вратата се отвори към коридора, постлан с бели плочки. Мед-дроидът избута масата със Синдер навън, покрай огледалото. Коридорът беше празен и миришеше на белина, а едно от колелцата на масата скърцаше в синхрон с колелата на андроида.
Синдер издаде врат, но не можа да види сензора на мед-дроида.
— Мисля, че имам малко масло в крака ми. Ако искаш, мога да ти оправя колелото.
Андроидът мълчеше.
Синдер стисна устни. Бели номерирани врати се плъзгаха край тях.
— Какво има в стая 4D?
Мълчание.
Синдер забарабани с пръсти, вслушана в шумоленето на хартията и колелото, което щеше да я докара до лудост. Дочу някъде отдалеч гласове, надолу по някой друг от коридорите, и почти се приготви да чуе писъци иззад затворените врати. Тогава една от вратите се отвори и дроидът я бутна навътре покрай черния номер 4D. Стаята беше копие на предишната, но без огледалото на стената.
Синдер беше откарана до друга маса за прегледи, върху която имаше чифт добре познати обуща и ръкавици. Тогава, за нейна изненада, оковите се отключиха със свистене.
Тя бързо дръпна крака и ръце от металните халки преди андроидът да е разбрал грешката си и да я върже отново, но той не реагира и без да каже дума, излезе от стаята. Зад него вратата се затвори с щракване.
Като трепереше, Синдер се изправи и се огледа за скрити камери, но нищо не привлече вниманието й. Както и в другата стая, и тук по протежението на една от стените върху лавицата имаше електрографи и детектори. Нетскрийнът вдясно седеше изключен. Вратата. Две маси за преглед. И тя.
Синдер провеси крака встрани и грабна ръкавиците и ботушите си.
Докато завързваше левия ботуш, си спомни за инструментите, които беше скътала в крака си още на бунището преди хиляди еони, както й се струваше. Отвори крака си и с облекчение видя, че не бяха го претърсвали. Дишането й се поуспокои и тя избра най-големия, най-тежък инструмент, с който разполагаше — един гаечен ключ, после затвори отделението и завърза ботуша.
Като покри изкуствените си крайници и си намери оръжие, се почувства по-добре. Все така беше напрегната, но не толкова уязвима. Ала по-объркана от всякога.
Защо ще й връщат обратно нещата, ако ще я убиват? Защо ще я местят в нова стая?
Тя потърка свивката на лакътя със студения ключ. Синината беше досущ като петно от чума. Тя го натисна с палец, доволна, че усеща тъпа болка, което показваше, че не е.
Отново се огледа внимателно за камера, почти в очакване да види малък взвод от дропли да нахлува в стаята, преди да е успяла да разруши оборудването, но нищо не се случи. Отвън в коридора беше тихо.
Синдер стана от масата, отиде до вратата и опита дръжката. Заключено. В рамката на вратата имаше вграден идентификационен скенер, но и след като допря ръка, лампичката остана червена, което означаваше, че е кодиран само за избрани служители.
Приближи шкафовете и опита чекмеджетата, но нито едно не се отвори.
Като потупваше бедро с ключа, тя се обърна към нетскрийна. Той светна и оживя, а насреща й изскочи холографско изображение. Пак нейното — медицинската й диаграма събрана в едно.
Тя замахна с ключа през корема на холографския образ. Той примигна, после пак се възстанови.