Принцът пусна ръката, поклони се, косата отново падна в очите му и излезе от стаята.
Синдер стоеше вцепенена. Електрическата й система бръмчеше.
Чу как доктор Ърланд изсумтя с любопитство, но тъкмо когато беше затворена, вратата отново се отвори.
— Боже — измърмори докторът, когато Каи влезе отново.
— Простете, но може ли да разменя още една дума с Лин-мей?
Доктор Ърланд махна с ръка към нея.
— Разбира се.
Все още на вратата, Каи се извърна към нея.
— Знам, че моментът не е никак подходящ, но повярвай ми — мотивите ми се продиктувани от нуждата за самосъхранение. — Той пое остро дъх. — Ще приемеш ли да си мой личен гост на бала?
Подът под Синдер се разтопи. Умът й беше объркан. Най-вероятно не беше чула добре.
Но той стоеше търпелив и след дълга пауза подканващо вдигна вежди.
— Извинете?
Каи се покашля. Изпъна се още повече.
— Предполагам, че ще ходиш на бала?
— Н-не знам. Искам да кажа — не. Не, съжалявам няма да ходя на бала.
Объркан, Каи се отдръпна.
— О. Ами… но… може би ще промениш намерението си?
Защото аз съм нали знаеш кой.
— Принцът.
— Не се перча — побърза да каже той. — Просто факт.
— Знам. — Тя преглътна. Бала. Принц Каи я канеше на бала.
Но това беше нощта на тяхното бягството с Ико — стига да успее да поправи колата навреме. Нощта на бягството й.
А и всъщност той не знаеше кого, какво кани. Ако научеше истината… колко ли засрамен ще се чувства, ако някой разбере?
Каи пристъпи от крак на крак и погледна напрегнато доктора.
— С-съжалявам — заекна тя. — Благодаря ви, аз… Благодаря ви, Ваше Височество. Но с цялото си уважение, трябва да ви откажа.
Той примигна. Когато осмисли отговора й, сведе очи. Сетне вдигна брадичка и опита да се усмихне с най-мъчително огорчената усмивка.
— Няма нищо. Разбирам.
Доктор Ърланд се подпря на бюрото си.
— Искрените ми съболезнования, Ваше Височество. В повече от едно отношение.
Синдер му хвърли леден поглед, но той отново захвана да почиства очилата си.
Каи се почеса по врата.
— Радвам се, че ви видях отново, Лин-мей.
Тя трепна от официалното обръщение. Понечи да отговори, но гласът й се запъна и принцът така и не дочака извиненията, обясненията. Вратата вече се затваряше зад него.
Тя затвори уста. В главата мислите й даваха на късо.
Доктор Ърланд цъкна с език, а Синдер се приготви да се нахвърли върху него с напъпилите обяснения, но преди да смогне, той й обърна гръб и тръгна към стола зад бюрото.
— Колко жалко, че не можете да се изчервявате, госпожице Лин.
Глава деветнайсета
С две ръце доктор Ърланд посочи стола от другата страна на бюрото.
— Моля, седнете. Само да довърша тук няколко бележки и ще ви кажа едно-две неща, които научих от вчера следобед насам.
Синдер седна, доволна, че ще даде почивка на отмалелите си крака.
— Принцът току-що…
— Знам. Стоях, ей точно, тук. — Доктор Ърланд седна на своя стол и докосна екрана на бюрото си.
Синдер се облегна назад и стисна облегалките на стола, за да овладее треперенето. Умът й повтаряше разговора, а ретина — скенерът я информира, че тялото й произвежда огромни количества ендорфин8 и трябва да се успокои.
— Според вас, какво искаше да каже принцът с това, че мотивите му са продиктувани от нуждата за самосъхранение?
— Вероятно не иска да бъде разкъсан от младите дами на бала тази година. Знаете, преди две години балът почти се превърна в родео.
Синдер прехапа устни. От всички момичета в града беше…
„Най-удобна.“
Тя накара думите да отекнат, да останат в съзнанието й. Тя му беше под ръка, изглеждаше нормална и нямаше никакъв риск да я покани на бала. Това обясняваше всичко.
Освен това принцът беше в траур. Не разсъждаваше трезво.
— Император Рикан е мъртъв — изрече тя, уловила се за първата мисъл, която да отклони вниманието й.
— Така е. Сигурно знаете, принц Каи беше близък с баща си.
Тя сведе поглед към екрана, над който се беше превил доктор Ърланд. Виждаше се само малка диаграма на човешки торс, около който имаше карета сбит текст. Торсът не приличаше на нейния.