Трябва веднага да споделим, че цялото това раздвижване отговаря на значението на човека. В нашето изложение, посветено на раждането и развитието на Синдиката на престъпниците, Бухалтер се появява епизодично, защото той се включва в него по-късно, но личността му изисква обстойно запознанство.
Луис Бухалтер е роден в Манхатън през 1897 година. От много млад той върши престъпления, за да преживява. Единственото човешко чувство, което познава, е неговата пълна и искрена привързаност към едно друго еврейско момче, израснало както него на улицата — Якоб Гурах Шапиро. Двамата започват заедно, като изнудват дребните пласьори на наркотици в Ист Сайд, Лепке е бил толкова беден, че когато го залавят за първи път за кражба през 1931 г. (Вероятно в оригинала е допусната печатна грешка, не е възможно Лепке да е заловен в кражба за първи път през 1931 г., най-вероятно е през 1911 г. — Бел. прев.), полицаите забелязват, че той носи две леви обувки, естествено крадени. Двадесет години по-късно — станал вече цар на престъпленията и незаконните гешефти в Ню Йорк, оборотът му възлиза на 50 милиона долара тогавашни пари. От самото начало Лепке и Гурах не се отделят ни крачка един от друг. (Този прякор на Гурах идва от любимия му израз „Гет аут ъф хиър“ („Измитай се“), който той изговарял толкова отчайващо неправилно, че се получавало Гур а хиър. Той беше брутален дебелак с телосложение на хамалин, който служи на Лепке, мозъка на тендема, за побойник и телохранител, преди да му стане верен лейтенант и съдружник. Двамата бяха неразделни.) Техните действия се съсредоточават върху предприятията за конфекция. Работят за бандата на Якоб Литъл Оджи Орген и в 1923 г. му помагат да отстрани конкуренцията на Натан Кит Дропер Каплан. Апетитът идва с яденето. През 1926 г. Лепке без затруднение убеждава Гурах да застане начело на бандата, като отстрани Орген. На 15 октомври Орген прави знак на едно такси, което спира. В момента, когато се приготвя да се качи, кола, шофирана от Гурах, се приближава. Вътре е Лепке с автомат „Томпсън“ в ръце. Откосът изтрещява и разрязва буквално на две Орген. Ранява тежко телохранителя му — един от братята Даймън.
Лепке елиминира безпощадно всяка опозиция вътре в бандата и през 1927 г. става абсолютен властелин на бизнеса с готово облекло. Тъй като овладявайки профсъюза на кроячите, можеше с едно решение да остави без работа 50 хиляди работници от бранша, на тях много скоро не им остана друга възможност, освен насилствено да бъдат присъединени към многобройните профсъюзи, създадени от бандата. За да ги принуди да сторят това, Лепке създаде своя собствена банда от убийци, само евреи, между които Менди Уейо, Кърли Холс, Дени Фейл и Пол Бергер. Благодарение на тях и на своите обединения в конфекцията той успява да проникне в огромния профсъюз на работниците в шивашката промишленост с повече от 40 хиляди членове и в края на краищата да го подчини напълно. После идва ред и на профсъюза на разносвачите на стоки по домовете, на профсъюза на шофьорите на камиони, после на профсъюза на кожарската индустрия, на индустриалното производство на хлебни изделия, на киномеханиците.
Вече стана дума, че по това време той предпочита да се опре, а след това и да се присъедини към бандата на Четиримата, защото унищожаването й не беше за неговата уста лъжица. Лепке можеше да бъде и благоразумен, когато не е по-силният. Това му позволи да получи покана за участие в Генералните щати на престъпниците в Атлантик сити. Там Лепке стана член на висшия директорат на Синдиката на престъпниците и шеф на „Мърдър Инкорпорейтид“, изпълнителния клон на синдиката, който привежда в изпълнение присъдите на Съда Кенгуру. Заедно с Анастасия и Сийгъл той влизаше в безмилостен триумвират. Бригадата от убийци-евреи на Лепке стана гръбнак на Анонимното дружество за убийства. Така благодарение на тях той стана истински голям шеф, по-голям от останалите двама.
Ето как историята на Лепке ни доведе до „Мърдър Инкорпорейтид“. Но понеже приехме да спазим хронологията, на тази тема ще се спрем по-подробно в една от следващите глави.
В края на сухия режим Лепке и Гурах продължават да разширяват своя незаконен бизнес, чувствувайки типичния за всички гангстери ненаситен глад за долари, организират най-голямата мрежа за наркотици, позната по това време, за да компенсират липсата на печалби от алкохола.
Те се заемат със закупуването на наркотици от целия свят и пренасянето им в САЩ. Отбележете, че на американска територия Лучиано иска за осигуряването на разпределението и реализацията най-малко една трета от печалбите. Лепке прибира също една трета. Големият закупчик в чужбина е Кърли Холт. Всичкият складиран хероин се заплаща в брой. Другият голям търговски агент на смърт в малки дози, Яша Каценбърг, се беше специализирал по Далечния изток с бази в Хонконг. (С шест пратки за четири дни той успя да внесе в САЩ хероин и морфин на стойност повече от 10 милиона). Той свърши в Ист Ривър с пръснат с палка за бейзбол череп и с циментов блок, завързан около краката, защото „незаконно“ беше запазил част от огромните суми, с които му се налагаше да работи. Върхът на мерзостта. Той се опита да прикрие своята кражба, като подреди залавянето от митничарите на товар с наркотик, който се оказа с много по-малка стойност от похитеното количество пари.