Всъщност той не напуска Ню Йорк. По заповед на Лучиано Анастасия го настанява в луксозен апартамент, натъпкан от майстори още по времето на сухия режим с най-различни „неща“: чекмеджета с тройни дъна, плъзгащи се библиотеки с възможност да се спи в удобен диван между две вътрешни стени с вентилация и т. н. Скривалището се намира точно над един невзрачен дансинг на Ориенталския площад. В това скривалище Бухалтер ще живее две години, без никой да подозира присъствието му там. С всеки изминал ден неговата предпазливост се изостря, уплахата се засилва, жаждата му за мъст добива маниакални размери. Връщайки се към миналото си, той открива имена и ги записва. Дузини нещастници, които смътно си спомняха за него, щяха да паднат под ударите на „двойното А“ (Албърт Анастасия) или по-често под ударите на Луис Капоне (той няма нищо общо с фамилията на Ал Капоне), един от шефовете на „Мърдър Инкорпорейтид“, или още под ударите на Ейб Релис, за когото се говореше толкова много, почти колкото той самият щеше да говори, а както ще видим, това значи много… Лепке излизаше често от своето странно убежище, за да повдигне духа на своите хора и да контролира определени дейности. Истинска лудост, тъй като, ругани от Дауей и Валънтайн, нюйоркските полицаи увеличиха патрулите, разследванията и здраво разтърсиха информаторите. Не се добраха до никакви сведения, толкова голям бе страхът, наложен от хората на Лепке, извършители на серия убийства. Хувър го преследваше с хората на ФБР, ръководейки лично определени операции „анти Лепке“. Повече от 100 хиляди афиши, обещаващи най-напред 25 хиляди долара за неговото предаване жив или мъртъв (по-късно сумата постепенно ще нарасне до 100 хиляди), бяха разлепени по целия щат Ню Йорк. Върху стените се виждаше само главата на Лепке, но не го намираха никъде.
Все пак натискът стана много голям и Бухалтер се прехвърли от Ню Йорк във Флатнуш. Психологически удар от голяма величина, защото той ще постави съдбата си в ръцете на Дороти Уоркър, вдовица на гангстера Фоти Уоркър, а и последното куче в полицията не се съмняваше, че Лепке го е убил по отвратителен начин със собствените си ръце. Кой би се сетил да помисли да го потърси там? Нещастната Дороти бе до такава степен тероризирана от чудовището, че можеше да излиза и се връща, когато пожелае. Тя знаеше, че ако нещо се случи с Лепке, нейната съдба ще бъде още по-страшна от тази на покойния й мъж. Наемателят я преби, за да разбере това по-добре. Тя разбра.
Парализиран от нелегалността, в която живее, Лепке се оплаква: „Имам чувството, че моите работи изчезват, стопяват се в ръцете ми.“
Той не бе далеч от истината. Един човек, който изпитваше ужас да гледа как се губят пари, Том Трите кафяви пръста (толкова много пушеше „Камел“), верният на Лучиано Томи Лукезе, важен член на мафията, беше хвърлил око на бизнеса в конфекцията и претендираше за право на наследство. Той мечтаеше да си оплете кошницата, това бе очевидно.
Когато разбра това, Лепке изпадна в истеричен гняв: „Никой няма да нагази в моите води под предлог, че съм духнал“ — крещеше той пред Анастасия и Ейб Релис. „Албърт, иди да кажеш на Лъки да постави на мястото му този мизерник Лукезе, кажи му и това, че облеклата са мой бизнес… Това е уговорено от самото начало… Не може да става дума за дискусия, дори ако е в мой интерес. Кажете също така на този побъркан, Трите пръста, че ако се докосне до моите работи, ще му остане само един, за да си бърка с него в носа, и още, че преди това ще му отрежа друго нещо…“
Анастасия предаде точно всичко на Лучиано и той склони. Нареди, на Томи Лукезе да изостави тези свои мераци… Защо това поведение? Най-напред, защото на страната на Луис Бухалтер беше свещеният закон на Организацията. Но също защото Лъки не си позволяваше да забрави, че Лепке си остава тъмният шеф на „Мърдър Инкорпорейтид“, шеф на стотици убийци, разпръснати във всички щати, които той знае да използва всеки по специалността му и които действуваха светкавично, а в своята изобретателност и ефикасност нямаха равни на себе си. Само една дума от страна на Лепке и всекиму можеше да се случи какво ли не. Това е бомба, която Синдикатът на престъпниците беше вложил в просташките ръце на Лепке.
Така, за да запази себе си, Лучиано предпазваше Лепке.
В края на двегодишното безплодно търсене Томас Дауей и Х. Хувър разбираха, че никога няма да хванат Бухалтер, ако продължават да използват обичайните средства, дори да удвоят или да предложат награда в петорен размер. Трябваше да се намери нещо ново. Лейтенант Конрад Поленгаст, заместник на Валънтайн, шефа на полицията в Ню Йорк, имаше по-голяма фантазия от останалите: