В началото на октомври четирима души от хората на Карбо се настаниха в хотел „Кларидж“ в Париж. На 27 октомври Марсел Сердан се качва на борда на един „Костелейшън“ на Ер Франс на летище „Орли“. Няколко часа по-късно самолетът се разбива над Азорските острови. Никой не остава жив. Официалното разследване не стига до никакво заключение. Джек Ла Мота става световен шампион.
На 28 октомври четиримата, човека на Карбо не бяха вече в „Кларидж“.
През 1961 г. по изобличение на Дон Джордан, световен шампион в полутежка категория, че е искал „насилствено да го лиши от свобода на действие“, Карбо ще бъде осъден на 25 години.
Карбо умира от рак през 1976 година.)
Трябваше да се действува бърже, защото ако Големия Грини установеше контакт с Дауей, това щеше да бъде краят на Лепке. Произнасянето на присъдата му беше предвидено за 27 ноември 1939 година.
Четиримата убийци се сменяха предпазливо, за да изучават навиците на Гринбърг. Те бързо се убедиха, че жертвата им излиза само веднъж на ден, вечер, за да се поразходи, и се връща със сак с продукти и вестници.
С настъпването на нощта на 22 ноември 1939 г., както беше предвидено, Гринбърг излезна от къщи, но този път предпочете да вземе малкия си „Форд“. Един час по-късно той се прибра и паркира, без да забележи един „Кадилак“, на кормилото на който стоеше Али Таненбаум, а до него Чемп Сейгъл. Задните врати се отвориха. Внимателно от тях излязоха Бъкси Сийгъл и Франки Карбо.
От втората кола Уайти Краков ги прикриваше. Големият Грини взе пакетите от форда. Когато се обърна, двама души стояха пред него. Франки Карбо мина две крачки пред Бъкси Сийгъл, тъй като това беше негово задължение, протегна бавно ръка и изстреля целия пълнител на колта в гърдите на стоящия пред него. Големият Грини има любопитния рефлекс да се опита да хване една ябълка, паднала от пакета заедно с него, после се просна, уринирайки обилно.
— Отвратителен до края — забеляза Бъкси.
Те си тръгват съвсем спокойно.
Една година по-късно Али Таненбаум, задържан за други дейности, разказва за тази акция на прокурора Туркъс, който издава заповед за арестуването на Сийгъл и Карбо.
Преследването на Сийгъл беше формално и съдържаше елемент на забава. Всъщност той се криеше у дома си, на тавана, в хитроумно прикрито луксозно скривалище. Той съжаляваше само за изгубените слънчеви бани. Неговите адвокати го успокоиха, като му обърнаха внимание, че Таненбаум, който е участвувал в акцията, не може да бъде свидетел. Благодарение на тези показания Таненбаум се спаси. Лека-полека неприятностите на Бъкси се уредиха, но трябва да признаем, че той прие опасностите и риска от издънване, за да спести най-лошото на Лепке. Една помощ без никаква изгода за него.
От Данемора Лучиано продължаваше спокойно да управлява своите работи, когато в началото на 1940 г. Костело отиде да го посети с лице, много по-тъжно от обикновено, и с глас, по-стържещ от когато и да било.
— Лъки, този път има нещо съвсем непредвидено. Релис се е предал на Бъртън Туркъс и Уил О’Дуайър ми каза, че за много народ това е краят. Този долен мръсник пее така, както досега никое канарче не е пяло. (Предател, издайник, този, който се поставя в услуга. — Бел. авт.) Дори ти в тая „клетка“ не си вече в безопасност. Ще трябва да си впрегнеш сивото вещество и да мислиш за това, само за това. Аз ще дойда да те видя и ще действуваме според твоите указания.
Костело остави Лучиано, измъчван от нерадостни мисли. От този момент нататък той му съобщаваше редовно до кой куплет беше стигнала песента на „канарчето“.
Организацията разполагаше с двама свои хора между офицерите на полицията, които държаха всекидневно в течение, за признанията на Кид Туист, наречен Изчанчения, за да знаят каква музика да засвири в контрапункт.
Защото предателството на Релис отвори в структурата на Синдиката на престъпниците такава пукнатина, че влезлият през нея вятър можеше да помете всички.
Глава осма
ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК
В петък, 12 март 1940 г., към 17,30 часа, на четвъртия етаж на сградата на кметството в Бруклин, в кабинета си заместник-окръжният прокурор Бъртън Туркъс, двойник на Еръл Флин, привършва подреждането на досиетата. Започват великденските празници, стаите са вече празни. Както всяка вечер Туркъс хвърля разсеян поглед върху голямата карта, закачена с кабърчета зад бюрото му. Това е план на районите, намиращи се под неговата и на окръжния прокурор О’Дуайър юрисдикция: Бруклин, Бронсвил, Източен Ню Йорк, Оутън Хил. Картата е гъсто осеяна с черни точки. Всяка една от тях обозначава мястото на убийство, извършено през последните две години от все още неизвестни лица. Те са повече от двеста. Броят им ще се удвои, ако се прибавят нападенията и тежките насилия.