Изведнъж телефонът иззвъня. Туркъс вдигна слушалката. Някаква дама в приемната настоявала енергично да се срещне с него или с О’Дуайър. Туркъс подскочи, като чу името на посетителката — Рози Релис. Заместник-окръжният прокурор нареди да я въведат незабавно. Тя беше млада и хубава жена, носеше тюрбан, а бежовото й палто с кожена яка не можеше да прикрие натежалото й от напредналата бременност тяло. Настояваше да се види лично с О’Дуайър, после изведнъж се обля в сълзи.
— Искам да спася мъжа си от електрическия стол — хълцаше тя. — Детето ни ще се роди през юни.
Нейният съпруг е Ейб Релис, наречен Кид Туист (Изчанчения), едно от най-опасните и най-цинични нищожества на Бруклин.
Ейб Релис е евреин, с ледени зелени очи, ръце като на горила, които му стигаха до коленете, с огромни длани и плоски пръсти на удушвач.
Забележително интелигентен, той започна през 1927 г. с незаконна търговия с алкохолни напитки, но сам той не вкусваше и капка. Жена му го описва като очарователен и внимателен съпруг, но той използваше безмилостно прелестите на цяла дузина проститутки. Надарен бе с изключително хладнокръвие. Един драматичен епизод го описва съвсем точно:
През септември 1932 г. убиецът Джак Художника го издебва с пистолет в ръка насред улицата, твърдо решен да го очисти. Релис остава невъзмутим, без сянка на безпокойство.
— Добре, Джак — измърморва той кратко. — Ти ще ме пречукаш. Но после ще дойде твоят ред. Където и да си, моята банда ще те намери и ще си разчисти сметките с теб, това ти е много добре известно.
Другият, който беше вече обрал луфта на спусъка, се поколеба за секунда.
Ейб Релис се възползва от предимството си. „Слушай, Джак, какво ще спечелиш, след като и ти ще бъдеш мъртъв. Има ли някакво недоразумение между нас? Да се обясним най-напред, а после ще ме убиеш.“
Неприятно изненадан, другият не мислеше вече да стреля. Релис става все по-убедителен.
— Струва ми се идиотско да се трепем един друг, след като има толкова пари, че с лопата да ги ринеш, пак ще стигнат за всички. Ти си отракано момче. Защо не се присъединиш към моята банда? Ако аз те представя, моите хора ще те посрещнат с разтворени обятия!
— Какви ги приказващ — изръмжа все още заплашително другият.
— Нека да пийнем по едно, както подобава на делови хора, и да поговорим спокойно — предложи Релис без сянка на смущение.
Неговото хладнокръвие помете предпазливостта на Джак Художника, който за свое нещастие забрави, че Релис никога не пие. Този път неговият страшен противник непрекъснато се чукаше. Помирени, на излизане от бара, Релис преливаше от сърдечни чувства и правеше на Джак приказни предложения за сътрудничество. Заслепен, той бързаше да приеме.
Порядъчно пийнал, Джак залита по улицата, преструвайки се на пиян, Релис също залита и го повлича в една безлюдна уличка. Преплитайки нарочно език, той мърмори, сочейки с пръст джоба, в който компаньонът му е напъхал револвера:
— Ти си луд да се тътриш с това. Тук е гъчкано с ченгета. Ако ни спипат, с присъдата, която имаш, веднага ще трябва да се преселиш няколко месеца на завет. Дай ми това желязо. Аз поне имам разрешително.
Със съзнание, изцяло замъглено от алкохола, забравил елементарната предпазливост, Джак Художника подаде пистолета на своя нов приятел. Нехайно и без да спре да се усмихва, Релис взема оръжието и изпразва пълнителя в корема на Джак Художника. След това го захвърля в канала и си плюе на петите. Преминава няколко пресечки. Убеждава се, че никой не го следи, забавя ход и тръгва с несигурна стъпка на пияница. След това разбива с крак витрината на първия попаднал му магазин, оставя се собственикът да го залови и покорно отива с него в полицейския участък. Когато обявяват тревога, той е вече там от доста време. В полицейското Релис симулира с пълен успех нетрезвеност. От своя страна един патрул е прибрал надупчения с шест куршума труп на Джак Художника.
Ейб Релис избухва в идиотски смях:
— В края на краищата, момчета — фъфли той, — вие ще можете да свидетелствувате, че нямам нищо общо с това. Аз бях при вас много по-рано.
И действително нито полицаите, нито притежателят на магазина допускаха, че убиецът и веселият пияница, докаран в участъка доста преди да бъде открито престъплението, са едно и също лице.
Такъв беше Ейб Релис. На 32 години вече имаше шест продължителни престоя в затвора и притежаваше незавиден абсолютен рекорд по броя на арестите — 42 за 16 години, от които 6 за убийство, всички останали ненаказани поради липса на доказателства, и седем за въоръжени нападения. От юни 1930 г. не са минавали повече от 80 дни, без Ейб Релис да е вкарван за повече или по-малко време в затвора. Той е там отново до края на февруари.