Тази практика не обезкуражава заемоискателите, които не бяха в състояние да получат, заем по легален път, и те бързаха към незаконните лихварски кантори на бандата от Бронсвил, а нейните седмични доходи възлизаха на десетки хиляди долара. Релис разшири своята дейност със сводничество и препродажба на крадени коли за безчет престъпници, които ги използваха при своите престъпления. Най-добрите му специалисти бяха Блу Джоу Магун и най-вече един пропаднал студент със замечтани очи на име Шолем Бърстейн. Само той беше задигнал стотици и бе заловен един-единствен път.
Окръжният прокурор на Бруклин и неговият заместник нямаха представа и за една десета от всичко това. До този момент им се беше отдало да спипат и окошарят отделни членове на бандите от Бронсвил и Оушън Хил единствено за скитничество. Ето защо те облещени се вцепениха, когато сутринта на 25 януари 1940 г. Хари Рудолф, изваден от затвора в Рикерс Айслънд, с дълбока убеденост и за да обоснове решението си да изпее всичко, заяви:
— Аз ненавиждам бандата от Бронсвил… — И на един дъх Шегаджията все по-разпалено добави:
— Тези мръсни плъхове очистиха моя приятел Ред Холперт. Аз съм готов да свидетелствувам под клетва.
О’Дуайър и Туркъс онемяха.
Ставаше дума за убийство от преди шест години. Документите от дълго време бяха класирани „към дело“ и сега се наложи полицията да ги изрови от архивите, за да се убедят следователите, че тази история не е изцяло измислена от този хитър митоман Рудолф. Но не! На 25 ноември 1933 г. младият деветнадесет-годишен хулиган Ред Холперт наистина беше намерен в едно запустяло място, цял надупчен от куршуми. Полицията не можа да се добере до никаква следа, за която да се хване, нито до каквото и да било свидетелско показание.
— Не е вярно! Тя можеше да го получи! — изкрещя Рудолф, все по-разпалено. — Аз бях там! Ред беше прибран на излизане от къщи от тази измет на Бронсвил: Ейб Релис, Бъкси Голдстейн и Дъки Мейфтор, които го заведоха на „разходка“. (Това е възможно най-класическият метод, използван от престъпниците, да се освободят от несигурен приятел, прекалено бъбрив съучастник или прекалено лаком съдружник. След като се приспи вниманието му с обилна вечеря с много пиене и украсена с хубави момичета, предлага се на жертвата посещение в някой изолиран в предградията публичен дом или разходка на чист въздух с кола извън града за подобряване на храносмилането. Пътува се с крадена кола или най-често с колата на осъдения. Той кара, до него сяда най-веселият бандит, който с шегите си трябва да отклонява вниманието на жертвата. Палачите сядат отзад. Когато пристигнат на изолирано място и по правило под предлог, че трябва да източат от подутия си мехур изпитото вино, накарват шофьора да спре. За него разходката за подобряване на храносмилането завършва трагично. Тази техника беше измислена през 1927 г. в Чикаго от Химнер Уейс, шеф-палач на бандата на О’Бенион Моран, съперник на Капоне. Първата известна жертва на тези разходки без връщане стана някой си Стив Виснески, които беше свил камионите с бира, принадлежащи на бандата.)
— Защо не започна да говориш по-рано? — попита О’Дуайър, все още настроен скептично.
— Аз опитах! Никой не искаше да ми повярва. А ето и какво си спечелих.
Шегаджията извади ризата от панталона си, откри кльощавия си корем, пресечен от дълъг червен белег.
— Те ми направиха това! Те стреляха по мен. За щастие куршумът остана на повърхността и успях сам да го извадя. След тази случка предпочетох да мълча. Но вече много дълго време предъвквам тази история! Тя ме задушава!
О’Дуайър и Туркъс останаха изпълнени с недоверие. Но дори показанията на Рудолф да се окажеха фалшиви, те им даваха възможност, макар и за ограничено време да изтеглят от обръщение много опасни типове.
Същата вечер капитан Бил Н. Съливан, шеф на 12-и полицейски участък, обиколи всички барове със съмнителна репутация в Бруклин в търсене на заподозрените и категорично обвинени от Хари Рудолф лица. Без да е убеден в резултата, той заръчваше на всички бармани едно и също: