Това, което не знаеха нито той, нито неговият „приятел“ Дъки Мейфтор, е, че като ги арестува, полицията им спаси живота.
Бандата беше решила да се отърве от тях. Не ги смятаха за достатъчно сигурни. Заповедта за тяхното ликвидиране беше дадена още в средата на януари. Единствено бавното изпипване на всички подробности, което при подготовката на екзекуциите беше практика на бандата, фактически им позволи да оживеят. Мейфтор беше предвиден за 9 февруари. Арестуваха го на 2-и. Левин трябваше да бъде очистен на 1 март, ако не го бяха прибрали на 19 февруари.
В сравнение с Мейфтор Сам Левин беше умен и въобще замесен от друго тесто. Независимо от четиридесет и осем часовия непрекъснат разпит той мълчеше като риба. Тогава О’Дуайър и Туркъс възприеха друга тактика. Те му устроиха среща с Хелън и малката Барбара. Очевидно тримата се обожаваха.
— Искате ли да спасите съпруга си? — питаше рязко Туркъс бившата кралица на красотата. — Това зависи само от вас. Убедете го да говори.
Потънала в сълзи, Хелън се хвърля в обятията на мъжа си.
— Мили, аз те моля… Заради нас, кажи им истината.
Като видя майка си да плаче, малката Барбара също започна да хълца, Левин се побърка.
— Не мога да говоря!… Не мога да говоря!… — крещеше истерично той.
Този ден не каза нищо повече. Но от този момент го обзе мъчително безпокойство за жена му и за дъщерята, които бяха останали без пукната пара. Така по време на една нова патетична среща с тях той отстъпи:
— Добре, ще призная, но само това, което ме засяга лично.
Разказа им съвсем малко, участието си в кражба на автомобил, който бил използван при екзекуция. И нищо друго.
Тогава Туркъс реши да приложи по-твърда политика.
— Няма начин, Сам, ти призна пред жена си. Съжалявам, но сега тя е вече свидетел на обвинението и нейният живот е в опасност. За да я закрилям, ще трябва да я оставя в затвора.
Полудял от ярост, Сам Левин зави като животно, но заместник-окръжният прокурор остана непреклонен. Той беше убеден, че красивата Хелън знае много за нещата, по които съпругът й не искаше да говори.
Туркъс накара Хелън и малката Барбара да излезнат. Сломен окончателно, Сам Левин реши да му изповяда цялата истина за убийството на Ред Халперт.
Халперт беше бандит-самец, който до такава степен ненавиждаше ченгетата, че никога не се обличаше в тъмносиньо. Той имаше на разположение крадени скъпоценности и искаше да ги пласира чрез Питсбърг Страус на „Корнер“.
— Искам три хиляди бона — заяви той.
— Луд ли си? Предлагам ти седем по сто — възрази другият.
— С тези седемстотин можеш да си изтриеш задника! — изрева безсрамно Халперт.
Никой до този момент не си бе позволявал такова свободно държане с Хари Страус. Ред Халперт беше пътник.
Както обикновено бандата започна внимателна подготовка за неговото отстраняване.
По решение на Ейб Релис и Бъкси Голдстейн — Сам Левин, когото Халперт не познаваше, беше избран да го привлече в коварно приготвена клопка. Само че Прити Левин подхожда така несръчно, че Халперт се усеща, стреля първи, не го улучва и се измъква.
Ейб Кид Туист и Сам Голдстейн след един последен и несполучлив опит да му задигнат бижутата решават лично да се заемат с ликвидирането на досадника. Те предупреждават Левин и Мейфтор да наемат обща стая в хотел и по този начин да си осигурят взаимно солидно алиби в нощта на убийството и ликвидират Халперт с помощта на най-добрия му приятел, някой си Уолтър Сейдж.
Бандата определя и цената на предателството — на Сейдж се дава ръководството на игралните машини в сектора на Съливан. Но през 1937 г. възникват подозрения, че той отклонява голяма част от печалбите и по заповед на Ейб Релис Сейдж на свой ред бе намушкан тридесет и два пъти в гърлото и гърдите с пикел от Питсбърг Фил по време на „разходка“ в планините Кастил, в която взима участие и Сам Левин. Трупът беше привързан за игрална машина — символ на наказанието му, и потопен в самотното езеро Стилдрейк.
Веднъж потеглил, шашардисаният Прити Левин признава на смаяния Туркъс прякото си участие в още половин дузина други престъпления. По този начин той натапя окончателно не само Ейб Релис, Сам Голдстейн, Питсбърг Фил, но и техните сицилиански съдружници от Пасифик авеню Хари Майон и Франк Абандандо.
Сам Левин за пръв път цитира името на Луис Капоне, един от лейтенантите на Луис Бухалтер. За първи път пак той прави намек за съществуването на загадъчна, блестящо организирана група от убийци, на която тези хора са шефове, но за която Левин не знае нищо повече.
За Релис и Голдстейн, които сами глупаво се хвърлиха в лапите на О’Дуайър и Туркъс, признанията на Сам Левин и Дък Мейфтор бяха катастрофа. Още повече че веднага след първите им признания Хари Майон и Франк Абандандо бяха незабавно задържани.