Но през 1940 г. той беше още в началото на кариерата си и решението беше взето бързо:
— Да се опитаме да направим възможната най-малка отстъпка на тази отрепка — предложи той на заместника си Туркъс.
През цялата тази нощ на Разпети петък, нощ, която познава предателството на Юда и отричането на Петър, се води суров, гнусен и безкраен пазарлък между Ейб Релис и представителя на властта. (По-късно американският печат така и ще кръсти това дело: „Предателството на Разпети петък“.)
Убиецът поставяше въпроса ребром. Той искаше срещу направените признания да бъде освободен изцяло от отговорност. Такова предложение бе видимо неприемливо. Общественото мнение с право може да се противопостави. О’Дуайър направи контрапредложение.
— Ние ще ти разрешим да пледираш убийство втора степен (Непредумишлено убийство, което не води до смъртна присъда.) и аз лично ще настоявам да се държи специално сметка за помощта, която си оказал на правосъдието.
Релис ядосано удари с юмрук по масата. — Дума да не става! — извика той. — Не приемам никакви обвинения в убийство.
Изпълнената със злоба разправия продължи цяла нощ. Накрая двете страни се споразумяха за нещо средно, но почти приемливо и за двамата благодарение на една тънка особеност на американския закон: „Никой обвинен не може да свидетелствува против себе си, неговите показания не могат да служат като доказателство за собствената му вина.“ Ейб Релис не ще може да бъде обвинен в извършването на разкритите от него убийства, но в същото време получените от него сведения ще помогнат в изясняването на тези случаи. Евентуално той може да бъде преследван единствено за престъпления, които не е издал, и разбира се, само при наличието на убедителни веществени доказателства.
В края на краищата нали Томас Дауей — главният съперник от Републиканската партия на О’Дуайър, използваше същите методи при получаването на важни сведения.
Накрая, към четири часа сутринта, Ейб Релис се почувствува удовлетворен. За да докаже на своите събеседници добрата си воля и че е имало смисъл да се преговаря с него, Кид нанася страшен удар, който ги накара да се втрещят. Той им разкри истината за убийството на Дъч Шулц!
До тази минута в продължение на пет години истинските подбуди за ликвидирането на холандеца бяха останали неразкрити. Дотогава се смяташе, че убийството на Шулц е резултат от обикновено съперничество на бандити, мислеха дори, че е някаква тъмна женска история. За пръв път Релис съобщи на поразените О’Дуайър и Туркъс сензационната истина: Дъч Шулц е убит по заповед на големите шефове на синдиката защото е пренебрегнал категоричната им забрана и се е опитал на своя глава да убие Томас Дауей, неговата „Nemesis“. (В един вестник Шулц прочел тази дума, която на гръцки означава отмъщение, и наредил да му обяснят смисъла. Той намерил, че това звучи много изискано и започнал да нарича Дауей само „Nemesis“.)
Приведените от Релис доказателства разкриха механизма на аферата, дадоха възможност да се идентифицират точно убийците и позволиха да бъдат арестувани незабавно Чарли Биг Уоркман и Менди Уейс, друг лейтенант на Бухалтер. На третия Кид Туист знаеше само прякора — Свинята. Той беше шофьорът. Всъщност той се беше изнизал предварително заедно с Уейс, който требваше да прикрива бягството на Биг Уоркман. Биг сам уби Дъч Шулц и тримата телохранители, след това намери време да прибере парите на холандеца и да изчезне пеша. (Понеже нямаше никакво доверие на банките, Шулц носеше със себе си огромни суми пари (до около 30 000 долара).
Биг Уоркман беше пламенна натура, но надарен и със завидно хладнокръвие.
До този момент в полицията считаха Чарли Уоркман за гангстер от втора ръка. Всъщност Ейб Релис показа истинското му място в йерархията на синдиката. Надарен с космическо хладнокръвие, този безпощаден убиец, винаги облечен дискретно, елегантно, заемаше привилегировано положение. Намираше се единствено под командата на големите босове. Понякога дори присъствуваше на събранията на Висшия съвет и му доверяваха деликатни задачи, които той изпълняваше безупречно. Така от момента, в който Шулц бе осъден от събратята си, до момента, в който Дауей трябваше да бъде убит, имаше само четиридесет и осем часа, време, за което Уоркман трябваше да ликвидира Холандеца. Той изпълни тази си мисия за по-малко от дванадесет, практически сам, като при това жертвата беше повече от всякога предпазлива и излизаше винаги заобиколена със страшни телохранители.