До този момент благодарение на безпощадната си суровост и свирепост Лепке Бухалтер не беше картотекиран и беше осъждан само като контрабандист на наркотици и мошеник. За правосъдието той беше главатар на банда както другите. Разобличенията на Изчанчения изведнъж показаха на слисаните О’Дуайър и Туркъс истинското му лице. Това на върховен шеф на най-отвратителното колективно предприятие за убийства в цялата история на Новия свят.
На Бухалтер помагаха директно Джо Адонис и двамата „изпълнителни директори“ — Албърт Анастасия в централната част на страната, и Бъкси Сийгъл, елегантният приятел на целия Холивуд, за целия Запад.
Голям специалист по бомбите, Албърт Анастасия, който със собствените си ръце бе извършил двадесет и едно известни убийства (без да говорим за останалите)
и няма да бъде никога съден дори за едно от тях, си бе спечелил показателния прякор Бум-Бум.
Що се отнася до Бъкси Сийгъл, на него заедно с други престъпници официално му бе потърсена сметка за убийството на Масерия и полуофициално за замаскираното убийство на Телма Тод.
Но както и повтаряше Ейб Релис, извън вътрешните уреждания на сметки между бандите тези четирима, отговарящи за всичко, не предприемаха нищо, без формалното съгласие на Големия съвет и на неговия окошарен шеф: Лучиано.
Бандите от гангстери или отделни личности (между които, както казваше Туркъс, хора от деловите среди, безскрупулни, гнили политици, заплашвани с шантаж, свързани със Синдиката), които се ползваха от услугите на „Murder Incorporated“, плащаха в аванс и в брой на касиерите на Бухалтер, Анастасия, Адонис или Сийгъл; цените за изпълнение на договорите се определяха от тях. Инструкции, задачи, заповеди и заплати се предаваха и разпределяха чрез посредничеството на цялата междинна йерархия, лейтенантите на главатарите като Менди Уейс или Луис Капоне, после шефовете на изпълнителите като Ейб Релис и Хепи Майон, до убийците и купищата техни помощници, които познаваха само последните ешелони над себе си. Изключително рядко, само при много особени случаи някой от главатарите на „Murder Incorporated“ влизаше директно в контакт с някой от убийците. Подобна практика запазваше максимално тайните на организацията.
Като искаше да й се плати предварително „Murder Incorporated“, поемаше грижата за най-съвестното изпълнение на договорите. Убиец, който без действително уважителна причина не изпълни своята мисия или се покаже много любопитен, можеше да смята себе си вече за умъртвен по бързата процедура. Същото го очакваше и ако беше много алчен, много бъбрив или се напиваше често.
Убийците показваха трогателна избирателна способност при подбора на оръжията — пушка с отрязана цев, бомба, чийто детонатор е свързан със стартера на автомобила, револвер, кама, палка за бейзбол или струна от пиано, при което нямаше никаква опасност да се скъса неочаквано при удушаване. Но тяхното предпочитано оръжие си оставаше пикелът, безшумен, удължен и изострен като топлийка, десет пъти по-солиден от най-добре закаления нож, той може почти без усилия да пробие най-твърдата кожа, да се плъзне между ребрата и да се забие до дръжката през тялото. Прилагането на тази техника изисква бързина и изключителна точност на изпълнението, майсторлък, който може да се получи след дълга и методична тренировка.
Сумите, които се заплащаха на убийците, се колебаеха между 50 и 50 000 долара за договор (Няколко договора по изключение достигнаха до 100 000 долара. По-специално това е сумата, която синдикатът предлагаше за живота на Релис, когато той започва да приказва. Целта беше да се предизвика яростно съперничество между възможно най-голям брои убийци. Но на никого не се отдаде да получи такава сума. Тях ги убиваха веднага след свършване на работата. На първо място, по икономически съображения и защото никой работодател не можеше да си позволи да остави да се движи свободен подобен призьор.), в зависимост от трудността на мисията (изключителна предпазливост на жертвата, присъствието на полицаи или телохранители, общественото положение на индивида, който трябваше да бъде убит, значението на обществената реакция, евентуалния риск от ответни репресии, до който ще доведе убийството или изчезването).
Само доказаните специалисти получаваха като добавка месечна заплата или имаха дял от някоя от незаконните дейности на Бруклинската комбина.
За обикновена работа или за работа на ниско равнище, или като асистенти шефовете на убийците използваха независими наемни убийци — punks. Почти всички се набираха по един и същи начин — между закоравелите играчи на хазарт или дребните хулигани без скрупули, останали без пари, които се шляеха около игралните домове на бандите от Бронсвил или Оушън Хил. Те бяха винаги насреща, за да разчистят дългове от игри или просто за да преживеят от един обир до друг или между две влизания в затвора.