Някои се опитваха да се скрият в най-отдалечените от предишната им месторабота кътчета на САЩ. Сменяха имена, професии, външния си вид и си мислеха, че са се спасили. Това беше сметка, която не вземаше предвид гангстерската паякообразна мрежа, изтъкана от синдиката върху цялата територия на Съединените щати. Става дума не само за безкрайните разклонения вътре в самата „главна квартира“ и в отдалечените от нея банди, а и за безбройната тълпа от гнили адвокати, прокурори, съдии, чиновници в кметствата, шефове на полицията и ченгета, подкупени от бандите и в най-малките градове. Към тях трябва да прибавим събирачите на залози, разносвачите на стока, съдържателите на барове, ресторанти, вертепи, които работеха за всички банди, свързани с Организацията, и всичките агенти, внедрени в профсъюзите на работниците и работодателите. Нямаше и такъв затвор, в който Големият съвет да не беше разпрострял пипалата си. По подобие на Интерпол Анонимното дружество за убийства подтикваше към работа фантастичната си разузнавателна мрежа. Рано или късно у търсения беглец се появяваше нужда от пари, от някаква подкрепа, от нова книжка за правоуправление, от работа. Рано или късно той установяваше контакт с жена си, с роднините, със сигурни приятели, започваше да посещава често бар или някой вертеп, където се смяташе за непознат. Неизбежно всичко свършваше с това, че биваше открит и посетен от екип убийци. Получената отсрочка продължаваше от няколко седмици до няколко месеца. Никога нито един от хората, „белязани“ за умъртвяване, не може да се измъкне.
Драматичната одисея на Шолем Бърнстейн, голям специалист по кражби на автомобили, използвани от „Murder Incorporated“, показва ефикасността и неумолимостта на убийците на Организацията, преследващи бегълците, към които беше насочен техният удар. От момента, когато Ейб Релис започна да предава своите съучастници, пръв беше арестуван другото „аз“ на Ейб, Хепи Майон, с когото командуваха Бруклинската комбина. Всичките му системи за отбрана рухнаха пред брътвежите на неговия бивш съдружник, бяха унищожени от доказателствата, които той предоставяше. Тогава Майон полудя от гняв и страх, измисли един-единствен начин да предотврати катастрофата, да ликвидира всичките си съучастници, останали на свобода, които биха могли да потвърдят обвиненията на Изчанчения. От дъното на своята килия той направи общ договор, отнасящ се за повече от дванадесет от неговите хора, преследвани от полицията. Знаейки, че е един от най-заплашените, Шолем Бърнстейн, който като шофьор и снабдител на коли за бандата беше присъствувал на безбройните зверски екзекуции, ръководени от неговия шеф, побягна в Лос Анжелос, на четири хиляди километра от Бруклин. Там той имаше сигурни приятели. Тъкмо се беше настанил под фалшиво име, когато го предупредиха. Убийците, натоварени от Майон да го ликвидират, по мистериозен начин бяха открили следите му и вече се намираха в града. Бърнстейн избяга в Сан Франциско. Няколко часа по-късно той усети, че го следят. Изостави колата си, смятайки, че тя издава неговото присъствие, и започна да използва обществения транспорт. С него той подхвана безумно бягство, правейки зигзаг по целите Съединени щати. Бягаше като от чума от всякакви контакти не само в кръга на гангстерите, но и с най-сигурните си приятели. Смени навиците си, облика си, сменяше неспирно квартирите. Загубена работа! Девет часа след слизането от автобуса в Далас убийците бяха зад гърба му. В Сен Луис намериха следите му за два дни. Никога Бърнстейн не можеше да остане повече от три-четири дни на едно място.
Неговото лудо бягство накрая завърши в Чикаго. Макар че никой не го познаваше, той бързо бе намерен от безмилостните преследвачи. Гонен, изчерпал възможностите си, пред заплахата всеки момент да бъде убит, Бърнстейн реши да се върне в Бруклин и да се предаде на полицията, може би единствено способна да го защити. Но знаейки до каква степен е разложена и че дава сведения на убийците от Синдиката, той се притаи, докато успя да се срещне с детектива Джони Макдоноу, който беше известен на целия престъпен свят като абсолютно неподкупен.
Това беше единственият полицай, с когото Бърнстейн имаше шанс да пристигне жив в бюрото на О’Дуайър. Сметката се оказа вярна.
При това в момента, когато се извършваше това преследване на живот и смърт, „Murder Incorporated“, тежко разстроена от признанията на Релис, вече раздвоена, срутена от безбройните арести, станала цел на цялата полиция, нямаше свободата на действие и беше само сянка на самата себе си.