Това идва да покаже, че през тези шест години, когато ужасната й ефикасност беше налице, когато все още бе непозната на силите на реда и сигурна за всички свои членове благодарение на методите си на пълно разделяне на отделните равнища и строгата организация, „Murder Incorporated“ имаше възможност безпрепятствено да изпраща своите екипи от убийци във всяко кътче на САЩ.
Глава десета
„КАНАРЧЕ“, ПЪК НЕ ЗНАЕ ДА ЛЕТИ!
Кое накара така внезапно Релис най-спокойно да продаде организацията, към която принадлежеше?
Според О’Дуайър и Туркъс сигурно не беше страхът, независимо от показанията на Сам Левин и Дъки Мейфтор. Угризенията на съвестта или, молбите на жена му? Това е, в което нещастникът се силеше да убеди всички да повярват, но без особен успех. Не беше убедителен. Дори раждането на първия му син навремето, когато беше шеф на палачите, не го накара да допусне и за секунда, че трябва да смени работата си. А когато по време на едно кратко посещение в затвора момченцето му повери, плачейки: „Татко, аз не смея да изляза. Всички приятели те считат за педерастче“, Ейб не прояви и най-малка чувствителност пред патетичната му тъга. Истинските причини да говори може би са били по-потайни и са предизвикани от хладния цинизъм на този хитър и умен сметкаджия. Без съмнение, той се е убедил, че рано или късно тази чудовищна индустрия за смърт, в чийто механизъм той заемаше едно от най-важните места, ще бъде непременно открита. За предпочитане беше да вземе преднина, да напусне кораба, преди да е потънал, и да се измъкне ловко от положението, като доброволно сътрудничи на закона и преговаря, за да получи всички изгоди от това сътрудничество. Дотолкова, доколкото Ейб Релис притежаваше икономисани приблизително около 100 000 долара, с тази сума той би могъл да изчезне със семейството си в Южна Америка, под чуждо име, далече от възможните репресии на синдиката, а пък освен това неговите разкрития ще спомогнат за неутрализирането на екипа от убийци.
Нито един-единствен път той не показа най-малък срам от предателството. „Всеки един от тези плъхове в подобно на моето положение щеше да направи същото“ — злостно се подиграваше той.
Каквото и да е, Релис не се хвалеше. Като предоставяше на О’Дуайър възможност да разкрие и разруши най-широкото обединение на убийци, което съществуваше след изчезването на сектата Нашисшин в Средния изток и на Тунг в Индия, доносникът правеше невзрачния бруклински заместник-окръжен прокурор най-популярния човек в Съединените щати. Разследванията на О’Дуайър намираха място във всички американски вестници, неговата слава затъмни славата на другите двама герои в борбата срещу престъпността — Томас Дауей и Едгар Джон Хувър.
След първите показания на Ейб Релис Туркъс пусна своите кучета. Хепи Майон, Франк Абандандо, Луис Капоне бяха спипани по домовете им, преди въобще да усетят катастрофата, която изведнъж се стоварваше върху „Murder Incorporated“. Уоркман беше задържан в Бруклин, а на свой ред Али Таненбаум беше закарфичен при спешното си завръщане от Флорида да проси средства за бягство. Той веднага беше обвинен в убийството на един от „шофьорите“ Ирв Ашкеназ, застрелян от него и Питсбърг Фил с шестнадесет куршума през 1936 година. Издаден от Ейб Релис, Али Таненбаум издържа шест седмици. После, като се видя натясно, пред неизбежната възможност да седне на електрическия стол той изведнъж рухна. Така се започнаха преговори между него и О’Дуайър и Туркъс, същия пазарлък, който вече беше направил Релис.
Заместник-окръжният прокурор и неговият помощник отбелязаха решителна точка. Обикновено партньор на Релис и Питсбърг Фил, Али Таненбаум освен повече от дванадесет договора, които беше изпълнил сам, беше участвувал в много други екзекуции. Той знаеше огромен брой тайни и можеше в повечето от случаите да подкрепи решително обвиненията на Релис, така както изискваше законът.
Арестите и предявяването на обвинения се увеличаваха. Туркъс хвърляше в затвора всички убийци, които му посочваха двете „канарчета“, дори и най-дребните фигуранти, способни да свидетелствуват. По този начин предвидливо ги скриваше. Настана паника не само сред наемните убийци, които се укриваха или бягаха, но и на всички равнища на Анонимното дружество за убийства, та дори до Висшия съвет на синдиката. Албърт Анастасия, предупреден същата нощ, в която Релис започна да приказва, начаса изчезна от кейовете на Бруклин, като остави управлението на брат си Тони. Релис го замеси във формално участие в екзекуцията на Пъги Фънстейн, професионален играч, убит по договор от Питсбърг Фил и Сам Голдстейн. Примерът на Анастасия пъргаво последва Джо Адонис.