До края Хари Страус играеше на умопобъркан, по-космат и по-мръсен от когато и да било, очевидно противно на здравия разум е хранел някакви надежди. Направил беше ново предложение да сътрудничи. Той дори молеше настойчиво Бъртън Туркъс за разрешение за съвсем кратка среща без свидетели с Ейб Релис. Тези преговори, обещаваше той, щели да позволят на помощник-окръжния прокурор да хвърли светлина и върху престъпления, с които още не бил запознат, и да повдигне нови обвинения, този път на по-високо равнище в синдиката. Недоверчивият Туркъс отказа. За щастие… Питсбърг Фил му довери, хилейки се, че единствената му цел при искането на тази очна ставка е била да се хвърли изненадващо върху Релис, да го хвърли на земята, да го захапе за гърлото и да го прегризе.
Сутринта, в деня на екзекуцията, този отвратителен човек най-накрая се отказа да симулира лудост. И без това неговият другар в килията на смъртните Сам Голдстейн непрекъснато го укоряваше и през цялото времетраене на процеса се оплакваше от вонята, която се разнасяше от неговия съучастник. Накрая Фил Питсбърг се обръсна, подстрига и си облече най-хубавите дрехи. Отказа да се срещне с родителите си, но получи един час, преди да седне на електрическия стол, милостта да се срещне за последен път с любовницата си, Евелин Митълман, затворена по едно и също време с него и току-що освободена.
Тя беше на двадесет и седем години. Пепеляворуса готина блондинка, малко вулгарна, със сладострастни форми и пламенен темперамент, тя беше дебютирала в занаята на шестнадесет години. Целият нюйоркски подземен свят я познаваше само под прозвището Death Kiss Girl — Момичето със смъртоносната целувка. Прякорът беше съвършено точен, защото всеки едни от нейните четирима последователни любовници намираше смъртта, убиван от следващия!… Без да дава пет пари, хубавата Евелин винаги се отдаваше на убиеца на предишния си покровител!… Последният беше Питсбърг Фил. Той я завладя в голяма борба, като счупи черепа на своя предшественик с щека за билярд. Другият успя да се измъкне, но не за дълго време. Една година по-късно, посочен на убийците на Анонимното дружество за убийства по договора със Стокс Ланца, шеф на изнудванията в рибопреработвателната промишленост на Ню Йорк, нещастникът беше убит от същия Фил Страус по време на сватбеното му пътешествие с една богата наследница, за която се беше оженил, за да забрави Евелин Митълман.
Безмилостният палач N1 на Корпорацията за убийства също не можа да се измъкне от неумолимото проклятие, като по чудо стоварващо се върху всички любовници на Death Kiss Girl, с която живееше в пълно любовно съгласие през последните три години. Любов, която трогна всички клюкарки в Бруклин. Евелин Митълман, Момичето със смъртоносната целувка, беше последната, която целуна Хари Питсбърг Фил, малко преди да седне на електрическия стол на 12 май 1941 г. на тридесет и две години.
Без съмнение тя се опитваше да преутвърди отново точността на своя страшен прякор.
Безмилостните присъди, които получаваха един след друг и все по-нагоре в йерархията убийците на Анонимното дружество за убийства, доведоха докрай паниката в седалището на Синдиката на престъпниците. След Джо Адонис и Албърт Анастасия в началото на юни 1940 г. и Бъкси Сийгъл изчезна в нелегалност, без да престане да ръководи войната за „прочистване“.
Ейб Релис и Али Таненбаум не се поколебаха нито за миг да го обвинят в убийството на Хари Гринбърг. За да бъдем по-точни, Таненбаум беше този, който пръв „изплю камъчето“ и разказа за убийството на Гринбърг. Ейб Релис, който беше следил хода на операцията по голямата хайка против Грини, веднага побърза да потвърди точка по точка казаното от Таненбаум.
Сдобил се по фантастичен начин с тези сведения, Туркъс излетя за Лос Анжелос, подсили калифорнийското правосъдие, което, без да чака дълго да го молят, издаде заповед за арестуването на Сийгъл, Карбо и Сегал. Естествено те по още по-фантастичен начин бяха предупредени и се разбягаха… Колкото до Бухалтер, т. е. „високото място“, откъдето идваха заповедите за екзекуцията, той беше вече зад решетките в Ню Йорк. Какъв късмет!
На 17 август, убеден от знаменития адвокат Джери Гейслер, Бъкси Сийгъл с цинична усмивка на устните се остави да бъде арестуван. Няколко дни по-късно Карбо и Сегал се оставиха да бъдат „заловени“ в Сиатъл и изпратени по етапен ред.
На края на август тримата се изправиха пред съда на Лос Анжелос по обвинения в убийство. По този случай независимо от яростната съпротива на Туркъс и О’Дуайър двете „канарчета“ Ейб Релис и Али Таненбаум бяха извикани да изнесат любимия си рецитал пред съда. Пазени по-добре, отколкото златото във Форт Нокс, те бяха прехвърлени в Калифорния. Многобройни убийци не ги изпускаха от очи, но мерките за сигурност бяха добре организирани. Нито веднъж дори на най-старателните не се отдаде възможност да стрелят по „малките птички“, които се надпяваха. Ако се докажеха техните смазващи показания, над тримата обвиняеми надвисваше страшната заплаха да се окажат в газовата камера. Джери Гейслер коварно засипа съда със скъпо наети фалшиви свидетели. След като дадоха под клетва показания срещу обвиняемите, съучастниците се отрекоха и цинично приеха, че са престъпили дадената клетва. Въз основа на това дяволският адвокат нямаше вече никакви затруднения да пледира, че заседанията на съда са недействителни и да постигне освобождаването им… Законът не е направен за кучета… Вярно е, че тримата клиенти на Джери Гейслер бяха освободени под гаранция, но през декември новият окръжен прокурор на Лос Анжелос (в избирането на който Сийгъл тайно бе участвувал) започна процедура за прекратяване на углавното преследване на Бъкси и съучастниците му.