Подобно посещение тя направи и призори в сряда на 12 ноември 1941 г., десет дни преди определената дата за започването на процеса на Бухалтер, Уейс и Капоне. Сутринта, в 6,45, офицерът от полицията Джеймс Бойл хвърлил поглед върху стаята на Релис. Той спял дълбоко, потънал в мекото легло. Малко преди седем часа управителят на хотела Ал Литзбърг, който живеел в стая на третия етаж, точно под гангстера, твърдеше, че чул падането на тежък предмет на терасата, която беше покрив на третия етаж. Първите три етажа на хотела бяха силно издадени напред в сравнение с останалата част от постройката. В 7,10 часа на шестия етаж детективът Виктор Робинс влезнал на свой ред в стаята на Релис за нова проверка. Тези обичайни прегледи трябвало по правило да се извършват всеки четвърт час. Значи Робинс е закъснял с десет минути. Този път леглото било празно, липсвали чаршафите и прозорецът бил отворен широко. Полицаят се хвърлил към него, навел се навън и изригнал страшна псувня. Тринадесет метра по-надолу, на терасата на третия стаж лежало простряно тяло, сковано в последен предсмъртен гърч. Тялото на Ейб Релис, Изчанчения, напълно облечен. Близо до него се намирало собственоръчно направено спасително въже от завързани един за друг чаршафи. Смъртта на Релис настъпила мигновено вследствие на счупен череп и шийни прешлени, без да се броят останалите фрактури. Трупът лежал на шест метра от фасадата на сградата.
Като надгробно слово за човека, който накара синдиката да трепери, от килията на Лъки Лучиано се чу цинично и победоносно хихикане, щом научи добрата новина: „Това канарче знаеше да пее, но затова пък, за негово нещастие, не знаеше да лети!“
За О’Дуайър и Туркъс това беше страшен, непоправим удар. Окръжният прокурор подгони капитан Франк Балс, шеф на неговия екип от следователи и отговорен за безопасността на Релис и Таненбаум, да хвърли обилна светлина върху случая. За няколко часа Балс претупа следствието. Според него най-напред няма нищо ненормално в това, че Релис се е намирал сам в стаята в момента на своята гибел. Това било обичайно, за да можел да спи. Във всеки случай вратата била винаги отворена и проверките следвали всеки четвърт час, а пазачите се намирали в съседната стая. Тази версия беше категорично отхвърлена от Али Таненбаум, който беше поставен при същия режим на задържане, както Релис. Според него никога затворниците не са били оставяни сами за секунда, дори когато са спели или са задоволявали естествените си нужди. Следствието на Балс приключи с тъжно и изключително просто заключение: Релис е искал да се измъкне, за да извади от скривалището си 100 000 долара и да ги предаде на жена си. Няколко секунди по-късно полицаите откриват трупа. Аутопсията не показва никакви следи от отрова или наркотици, но по-късно, в 1961 г., беше доказано пред комисията Кефовер, че Релис, който никога не е пиел, междувременно е бил погълнал голямо количество алкохол. Ако е бил в пълно съзнание в момента на падането, как ще обясним, че Релис не е извикал, нито някой го е чул да пъшка?
Той е навързал чаршафите от леглото, за да си направи въже, с надеждата по този начин да достигне долния етаж, но „въжето“ се скъсва и той пада върху покрива на третия етаж. При това положение можем само да се учудваме, че не са взети никакви предпазни мерки за блокиране или за поставяне на решетки върху прозореца на толкова важния затворник, непрекъснато заплашван да бъде ликвидиран. И при това положение да се претендира, че същият този затворник е поискал да се измъкне, той, който нямаше да може да направи и десет крачки навън, без да бъде веднага застрелян, и който знае, че където и да се скрие, синдикатът ще преобърне небето и земята, за да го намери и накаже за назидание за неговото предателство, такава претенция е чиста глупост. Освен това достатъчно беше Изчанчения да разкаже на Рози къде се намира скритият капитал по време на някоя от техните срещи. Пред лицето на всеобщото възмущение, което неговите заключения единодушно повдигнаха в печата и сред обществеността, капитан Балс реши да опита още по-смехотворна хипотеза.