А новият председател на Сдружението — Паскуале Лолордо, трогателен в наивността си, както вече казахме, потърси начин да се споразумее с рода Айелови. В знак на добро разположение на 8 януари 1929 г. той покани в апартамента си на Норт Авеню трима от братята: боса Джо, Доминик и Ендрю. Паскуале им предложи от най-хубавото си уиски, но се чука сам. В кухнята жена му Елена чу серия от изстрели. Тя се втурна в хола: мъжът й лежеше прострян на земята. Джо Айело се наведе, за да го доубие с изстрел в ухото. (Тези разкрития са събрани от автора от достоверни източници. Според друга версия автор на това убийство е бил Бъгс Моран. Заем се дава само на богатите. Като примерна сицилианска вдовица Елена Лолордо облече траурни дрехи и запази мъката и онова, което беше видяла, за себе си.)
На 1 февруари 1929 г. след всички усилия, които бе положил, Джо Айело стана най-после председател на Националното италиано-американско сдружение.
Единственият му съюзник с тежест в този славен град Чикаго, който не беше за препоръчване на сърдечно болните, както и на влюбените, бе съвсем логично естественият враг на Капоне Бъгс Моран, наричан Дървениците заради острия мирис на неговото долнопробно и силно разреждано уиски. Вероятно за да си възвърне доброто име и да се отърве от този неприятен прякор, Бъгс пусна в обръщение чудесно уиски марка „Олд Лог Кабин“, което детройтската банда „Пърпъл“ пласираше. И тъй като качеството си каза думата, клиентелата му автоматично се удвои, при това за сметка на Ал Капоне. Доброволно или насила, всички тайни заведения бяха снабдявани с алкохол от Бъгс Моран, който се изплъзваше от контрола на Белязания, като го лишаваше по този начин от значителни печалби.
Капоне, огорчен от помощта, която Дървениците бе оказал на Айело, реши да приведе в действие свещената солидарност, наложена от Чарли Лучиано в групата на Седмината. Бандата „Пърпъл“, ръководена от Мое Далиц и Ейб Бърнщайн, влизаща в Сдружението, бе помолена да прекрати доставките си на „Олд Лог Кабин“ за Бъгс Моран. Те не се оставиха да ги молят дълго, тъй като бяха евреи и поведението на ирландския католик Бъгс Моран (чието истинско име беше Джордж Милър), помагащ на сицилианците-антисемити на Джо Айело, никак не им допадаше. Те дори се възползваха от случая, за да облагодетелствуват със стоката си Пол Мортън, единовереца, брата на непрежалимия Самуел Ж. Мортън, наричан Пироните. (Самуел Ж. Мортън, наричан Пироните, герой от Първата световна война, беше изключително своеобразна личност. Стигнал до чин лейтенант в 131-ви пехотен полк от Илинойс, получил френски Военен кръст за отлично водене на взвода при атака въпреки две тежки рани. Истински денди, блестящ ездач, завърнал се в Чикаго, той се разхождате из града с ботуши, бял брич, редингот от черно кадифе, черна жокейска шапка. Конят му го хвърли на земята в парк Линкълн и го уби с ритник в главата. Приятелят на Мортън Луис Алтерие, наричан Лулу, изведе през нощта коня от манежа, закара го на „мястото на престъплението“ и го уби, изпразвайки в него пълнителите на двата си колта.) За Мортън това беше истинска катастрофа.
Твърдо решен да не остане на сухо, Бъгс Моран си възвърна „Олд Лог Кабин“, използвайки най-добрите методи за нападение и ограбване на камионите, с което силно разгневи Капоне. Белязаният заедно с ръководителите на бандата „Пърпъл“ си послужи с хитрост и успя да вкара агент-провокатор — един от своите хора, чак до Бъгс Моран. Провокаторът обеща да достави огромно количество уиски, което щеше да бъде отклонено от предназначението си и докарано в Чикаго. Бъгс Моран се хвана на въдицата и се разбраха пратката да бъде предадена в един от тайните му складове — гаража SMC Company, намиращ се на Норткларк стрийт N2122. Получаването трябваше да стане точно в 10 часа и 30 минути на 14 февруари 1929 година.
По традиция на този ден в Америка всички чествуват Свети Валентин — празник на влюбените. Но в ледения гараж седмина мъже — всички от бандата на Моран, мислеха за съвсем друго нещо, докато гледаха през прозореца как вали снегът. Това бяха Адам Хайер — официален собственик на гаража, Джеймс Кларк, наричан Джими, чието истинско име беше Кашелек — зет на Бъгс Моран и опитен наемен убиец, Ал Унишенк, контролиращ тайните заведения за продажба на алкохол, дошъл да дегустира стоката, Джон Мей — един от най-сръчните касоразбивачи, Франк и Пит Гузенбърг — двама братя, които бяха неустрашими, специалисти в грабежите на пощенски влакове и всякакви въоръжени обири, които изглеждаха невъзможни, както и д-р Рейнхарт Швимер — млад, много изискан очен лекар от висшите кръгове на обществото. Той се беше запознал с Бъгс Моран в хотел „Паркуей“, където живееха и двамата. Гангстерът го очарова и Бъгс, поласкан от видимото му възхищение, позволяваше на докторчето да го съпровожда при някои от авантюрите му. Рейнхарт Швимер изпитваше присъщата на някои буржоа нужда да се събира с престъпници. С разказите си той жънеше успехи по време на светските вечери. И застанал на първа линия в гаража, той бе във възторг от мисълта, че ще присъствува на приемането на прословутата пратка, че участвува на живо в операция на контрабанда с алкохол. Беше му студено въпреки скъпото палто с астраганена яка.