Той пошепна на ухото му:
— Те са мръсници… Пречукали са ви като кучета, без да ви дадат възможност да се отбранявате. Кажи ми кои бяха?
Обезкървените устни пророниха:
— Никой не е стрелял по мен…
— И все пак ти ще умреш… Искаш ли свещеник?
— Не.
Сержантът-детектив продължи:
— Знаеш ли, че са пречукали брат ти Пит… и всички останали? Не искаш ли да отмъстиш за тях?
Гузенбърг потръпна:
— За ченге ли ме мислиш?
Настъпи секунда мълчание, след това Франк Гузенбърг хвана ръката на сержанта:
— Започва да става много тъмно, Кларънс… Лека нощ…
И без повече превземки той остави приятеля си от детинство, станал ченге, още по-несретен в следствието и в живота.
Официалната версия на полицията за убийството гласеше следното: „Двама от убийците са били в униформа и седемте жертви, убедени, че става дума за формална полицейска проверка, която в най-лошия случай би могла да завърши със задържане, след което ще последва бързо освобождаване под гаранция, са се оставили да бъдат обезоръжени, без да протестират и са застанали до стената, на петнадесет метра от вратата към Кларк стрийт, срещу северната стена. Клопката е била хитро скроена. В противен случай хората на Моран биха си продали скъпо живота. Когато предрешените полицаи са наредили гангстерите до стената, под предлог че ще ги обискират, убийците, в цивилни дрехи, които още не са се били показали, са извадили картечницата «Томпсън» и пушката с двойна прорязана цев, калибър 12, които са били скрити под палтата им. Стрелецът се е приближил безшумно, вдигнал е оръжието си, прицелил се е и от позиция за стрелба го е размахал от запад на изток на необходимата височина, със съзнанието на художник, който прекарва четката си по платното. Убиецът с пушката е завършил убийството, довършвайки Кларк и Мей, които вероятно още са се движили. След това, съгласно предварителния план, убийците са дали оръжието си на полицаите и са излезли с вдигнати ръце «бавно, непринудено», както е забелязала г-жа Морен, за да разсеят подозренията на евентуалните минувачи, които са могли да чуят гърмежите.“
Още по-невероятно е, че колата на убийците, пристигайки, е минала на няколко метра от трима скрити мъже, повярвали наистина, че това е полицейска хайка. Трима мъже, които бяха позакъснели в живота, но изпреварили смъртта: Бъгс Моран, придружен от Уили Маркс и Тед Нюбери. Целта на убийството беше да се елиминира най-вече Бъгс Моран.
Задържан в последния момент на телефона в хотела, подпомогнат от съдбата, той не можа да отиде на срещата, която щеше да бъде фатална за него. Така върху една тухлена стена с откоси от картечница „Томпсън“ беше изписано прословутото убийство на празника на св. Валентин.
Когато в Чикаго се кажеше „Томпсън“, се разбира Макгърн. Поне полицията мислеше за него. Той бе задържан на 27 февруари. Като гаранция за освобождението си той даде един оценен на 1 милион долара хотел, който беше негова собственост. По онова време Джек Картечницата беше извършил 22 доказани престъпления. (Трябва да се отбележи още, че братя Гузенбърг, убити в гаража, една година преди това бяха направили на решето Джек Макгърн, който се обаждаше от уличен автомат. Тежко ранен, той беше забранил да се пипат двамата несръчни стрелци, наети от Джо Айело. В деня на св. Валентин, празника на тези, които не забравят лесно, той лично си бе разчистил сметките с тях.) Вижда се, че престъпността е процъфтявала в Чикаго. Още повече че след четири различни сесии Щатът не успя да докаже вината на Макгърн, който щеше да бъде освободен поради липса на доказателства.
Полицаите стигнаха бързо до убеждението, че освен Макгърн човекът с пушката с прерязани цеви е бил Джоузеф Лолордо (братът на Паскуале Лолордо, бившия председател на Сдружението, убит от Джо Айело, приятел на Моран), че двамата души в полицейски униформи се казват Фред Бърке и Джеймс Рей, членове на бандата „Егън“ от Сейнт Луис. Двамата последни съучастници са били Албърт Анселми и Джон Скализи, които са пазели навън.
Но тъй като гола увереност не е достатъчна, поради липса на улики, веществени доказателства и убедителни показания никой от тези господа не изпита строгостта на закона.
В първия момент жителите на града се възмутиха, но тъй като поводи за възмущение съвсем не им липсваха, те скоро предпочетоха да се възхищават на дяволския късмет на Бъгс Моран, чието убийство по всяка вероятност е било така грижливо подготвено. Отбелязано бе също така, че Джек Макгърн вероятно е помислил, че е убил Моран, по простата причина, че Ал Унишенк имаше неговия ръст, обличаше се по същия начин и носеше същото кафяво бомбе. А Унишенк бе намерен легнал по гръб с грижливо положено върху гърдите кафяво бомбе. Кой би спечелил от това в крайна сметка несполучливо убийство въпреки седемте трупа, ако не Капоне?