Но клеветите бяха прекъснати: в 10 часа и 30 минути на св. Валентин Ал Капоне като по чудо се намираше в кабинета на главния прокурор на кантона на Дейд Миами (Флорида), Робърт Тейлър. Там го разпитваха по навик, за да не кажем от учтивост.
Убийството на празника на „св. Валентин“ направи силно впечатление на всички банди в Чикаго. (Убийството на празника на св. Валентин направи потресаващо впечатление на Джо Айело, който от този ден нататък избягваше да посяга на живота на Капоне. В замяна на това Скарфаче не се отказа никога от това. Изплашен от пустинята около себе си, Айело реши да избяга през нощта срещу 23 октомври 1930 г. в Браунвил (Тексас). С билет за влака в джоба той излизаше от дома на свой приятел, живеещ в Норд Колмар авеню N15, когато от втория етаж на отсрещната сграда една картечница откри огън по него, а след нея и втора. Засегнат от 59 куршума, той тежеше един килограм повече, когато се строполи мъртъв пред входната врата. Този път Джек Макгърн беше стрелял точно. Малко по-късно той увеличи броя на жертвите си, като ликвидира Доминик Айело. В крайна сметка Фил Д’Андреа, телохранител на Капоне, стана председател на Сдружението. Той живя до края на мандата си, тъй като всички евентуални негови противници вече бяха в гробищата.) Джо Айело, новият председател на Сдружението, почувствува властта си разклатена. Единственият му сериозен съюзник — Моран, за малко не умря. Трябваше колкото се може по-бързо да предприеме нещо срещу този сатана Капоне, както точно го наричаше Бъгс. Той беше като че ли неунищожим — беше се спасил и от картечницата, и от супата с циановодородна киселина.
Джо Айело го сравняваше с Распутин, който в крайна сметка бе загинал на дъното на Нева.
В престъпния свят новините се разпространяват бързо. Всички знаеха кои са убийците много преди полицията. Анселми и Скализи станаха причина в мозъка на Айело нещо да прещрака. Джо закриляше младия 22-годишен убиец Джузепе Джунта, наричан Хоп Жабата заради способностите му на танцьор. Фанатичен поклонник на джаза, Джунта танцуваше всяка вечер до пълно изнемощяване. Елегантен, той се чувствуваше добре само в смокинг и лачени обувки, Айело му повери поста директор на обществените връзки в Сдружението, а така също и на посредник, тъй като по природа Жабата беше весел, общителен, когато основната му професия на убиец по поръчка не го принуждаваше да става груб.
Джунта бе произведен в чин „наемен убиец“ благодарение на Скализи и Анселми, които първи оцениха умението му бързо да реагира и изпреварва противника си с 45-калибров пистолет. Истинско приятелство свързваше тримата мъже, които редовно си ходеха на гости и си устройваха празненства. Трябва да добавим още, че Скализи и Анселми, участвували в аферата на празника на св. Валентин, благодарение на Джек Макгърн си възвърнаха благосклонността на Ал Капопе.
Макар че ги бе използвал за убийството на Джон О’Бонион и им бе подарил по един пръстен с огромни диаманти, задето бяха пречукали бързо Хим Уейс и Мърей, Ал ги упрекваше за това, че му бяха създали много трудности, за да ги измъкне от кашата, която бяха забъркали, убивайки при един сблъсък полицаите Уолш и Олсон. По този начин те бяха предизвикали скандал, който „опетни името лично“ на Капоне.
В деня на св. Валентин те в известен смисъл се реабилитираха в очите на великия Ал.
Замисълът на Джо Айело беше да поиска от Джунта да привлече на своя страна Скализи и Анселми, за да убият Ал Капоне. Хоп Жабата се справи лесно с тази задача, тъй като двете му приятелчета бяха двама грубияни, готови да убият когото и да било по поръчка, стига да им се направи изгодно предложение. А предложението на Джо Айело не беше за пренебрегване: 100 000 долара в брой и назначаване във възлови сектори в Сдружението на постовете на лейтенанти.
Това означаваше състояние и слава срещу кожата на това дебело прасе Капоне. Триото вероятно щеше да постигне целите си, ако мнителният Капоне не бе блъснал грубо на публично място, разбира се, с неговото предварително съгласие, верния Франки Рио. Номерът излезе сполучлив. Джунта се показа толкова лош психолог, че потърси помощта на Франки, надяваше се, че той ще поиска да си отмъсти за унижението. Рио се пазареше твърдо за цената на предателството си, след което разказа всичко на любимия си бос.
Капоне така побесня, че счупи хаванската пура, която държеше между дебелите си къси пръсти, покрити с пръстени. Но нещата не свършиха дотук. Като високопоставен човек той покани чрез Рио тримката на тържествена сицилианска вечеря. Тя се състоя в едно специално запазено крило на „Странноприемницата на Хемънд“, която се намираше извън границите на щата Илинойс. Капоне, който не отстъпваше никога пред жертвоприношенията, ги гледаше с отвращение как бъркат с пръсти в изисканите ястия, подбрани специално за тази прощална вечеря. На равни интервали от време Ал вдигаше тост с пълната с червено вино чаша.