— Да живеете дълго, ти, Джузепе, и ти, Албърт, и ти също, Джон… За успеха на вашите начинания…
Мъжете толкова ядоха и пиха, че си свалиха саката и разхлабиха коланите си. Красиви гласове запяха стари песни от техния край. Към полунощ видните сътрапезници престанаха да си служат с приборите. От почетното си място в края на масата Ал Капоне отново вдигна чашата си към триото, но вместо да пие той лисна съдържанието в лицата им, а след това разби чашата в земята, ревейки:
— Нищожества, ще ви накарам да повърнете всичко, което погълнахте, след като предавате приятеля, който ви храни…
С изненадваща за човек с неговото телосложение бързина той се втурна към тях. Франки Рио и Джек Макгърн вече ги държаха под прицел. Един по един Франки ги завърза грубо за облегалките на столовете им, а след това ги обърна с лице към Капоне.
Тези, които присъствуваха на сцената, вероятно никога не ще я забравят. Ал държеше в ръцете си бухалка за бейзбол. Тя се стовари първо върху ключиците на Скализи. Кръвожадната лудост на чикагския сатана се разгаряше с всеки удар на бухалката. От дебелите му устни течаха лиги, той стенеше от възбуда, а измъчваните, чиито кости се трошаха, виеха от болка и се молеха за пощада. Нищо, не им бе спестено. Те бяха вече припаднали, когато Джек Макгърн изстреля по един куршум в тила на всеки от тях. Той всъщност сложи край не на страданията, а на живота им.
В действителност това беше само мярка за сигурност. Черепите им бяха вече смазани от бухалката. От солидарност, следвайки примера, който всеки сицилианец, трябва да даде, когато се сблъска с предателство останалите сътрапезници също стреляха в труповете — в гръб.
Джунта и Скализи бяха намерени на задната седалка на колата им, бутната в канавката. Анселми беше паднал от нея. Това стана на 8 май сутринта, на един второстепенен път около езерото Волф в щата Индиана. Д-р Ели Джоунс, съдебен лекар в Лейк Каунти, каза, след като видя пихтиестата маса:
— Състоянието на телата е отчайващо. Съмнявам се, че е останала невредима дори една кост…
Този нов кървав подвиг на гангстерите предизвика силна вълна от възмущение в Чикаго. Гражданите организираха спонтанни протестни демонстрации, настоявайки „градът да бъде прочистен от измета, която го замърсява и разлага дори представителите на властта“.
Глава четвърта
КАТО ПОЛЕТ НА СОКОЛ…
Енох Джонсън, по прякор Нуки, се дуеше от кеф в белия си костюм. Никога работите му не бяха вървели толкова добре.
Преди да излезе, не можа да се въздържи и се похвали на любовницата си Фили:
— Сега, мойто момиче, съм съвсем вътре в играта.
Той едва ли имаше представа колко точно се изразява. Само едни друг човек беше толкова безочливо убеден в късмета си.
Късметът!
Големият бос Лучиано до такава степен му се уповаваше, че считаше цифрата седем за свое щастливо число и той просто реши:
— Бъркотията идва от стотиците банди. Аз направих своя избор. От днес нататък ще бъдем седем организации, които ще решаваме кой колко ще порка в тази страна. Тези, които не искат да се слеят с нас, ще пият по чаша студена вода.
И Лучиано назначи Нуки Джонсън за шеф на южната част на Ню Джърси. Той беше един от седемте главатари, един от седемте неприкосновени. Другите също получиха големи имения. Лански и Сийгъл — Ню Йорк и Ню Джърси, Джо Адонис — Бруклин, Лонджи Цвилман и Ули Морети заедно с графство Насу — северната част на Ню Джърси, Розен, Биту и Гордън — Филаделфия, Кинг Соломон от Бостън щеше да контролира Нова Англия. Висшият контрол за всичко, разбира се, беше за Лучиано и Торио.
Вито Дженовезе стана бързо отговорен за изпълнение на решенията, взети на най-високо равнище.
Независимо от това, дали по-дребните риби искат или не, за по-малко от година обединението на незаконната търговия с алкохол беше осъществен. Групата на Седмината наложи своя закон за производството, покупко-продажбата и пласмента на алкохола на двадесет и две банди. Останалите изчезнаха от само себе си или ги принудиха да изчезнат.
Несъмнено Нуки Джонсън чувствуваше, че нещата се развиват в правилна посока. Що се отнася до късмета, даже когато не го съпътствуваше, той знаеше кога да побутне нещата, за да ги насочи по посока на успеха. Нуки, трябва да признаем, чудесно контролираше както политиците, така и хазарта, и лотариите в своя район. Когато всички козове са в ръцете, винаги можеш да улесниш съдбата. И освен това Нуки не се колебаеше, когато ставаше дума за нови инициативи.