Така когато alter ego (второто аз) на Лучиано, в известен смисъл неговият финансов двойник, Меир Лански в първата седмица на май 1929 г. се ожени за Ана Ситрон, той не се поколеба нито за миг и го покани в своите владения.
— Слушай, тук не е Венеция, но е по-близко. Ела да прекараш медения си месец в Атлантик сити, в моя дом. Ще имате слънце, златен пясък на плажа, а аз ще се погрижа за всичко. Кълна се, че няма да похарчиш нито долар.
За Меир Лански, който прекарваше живота си в сметки, който имаше в главата си тройно счетоводство и беше известен скъперник, последното изречение без съмнение имаше непреодолим ефект. Той прие. Нищожна причина с големи последствия.
От това невинно сватбено пътешествие, от тази съвсем приятелска покана произлезе събитие, което тогава премина относително незабелязано, но което преобърна до наши дни цялото американско общество.
Като се женеше за Ана Ситрон, млада, стеснителна, вярваща еврейка, възпитана в духа на старите еврейски традиции, Лански правеше сватба по любов и по сметка. Старият Ситрон беше започнал с малка количка за зеленчук по улиците, а сега управляваше значителна търговска фирма за продажба на плодове и зеленчуци, неголям център за търговия в Хобокен, Ню Джърси. Като подарък за добре дошъл в семейството той предложи на зет си участие в сделките и пост в управлението.
За Меир това беше неочаквана придобивка, неговото прикритие ставаше съвсем реално. По-късно под него ще му стане много горещо, но ние още не сме стигнали до тези затруднения. След като вече беше предупредил съдружниците си, че заминава за четиринадесет дни в Атлантик сити, за да посвети на спокойствие Ана в тайните на семейното щастие, младият съпруг изненадващо получи покана от Чарли Лучиано да го посети.
— Току-що ти направи решителна крачка, като се ожени за Ана… Аз също мечтая за определен вид брак по разум и по сметка. Ти знаеш, че съм рационален тип. И ето със своята женитба ти ми предлагаш на табличка чудесен претекст, който съм решил да използвам. Запомни какво ти казвам, Меир Лански, за сватбата ще се говори още, защото всички ще се оженим, бракът ще бъде троен, защото аз организирам веселието. През времето на действието на този забавен договор от небето ще ни паднат подаръци.
Източното крайбрежие на Атлантик сити беше много богат и кокетен курортен град. Макар и по-голям, той можеше да бъде сравнен с Довил във Франция, още повече че по продължението на морето се простираше дълго авеню, специално защитено от пясъците, по което се разхождаха елегантни милионери. По дължината на плажовете бяха разпръснати, скрити в райски градини, кой от кой по-луксозни хотели. В стил 1900 г. с цялата му спорна естетика, те имаха закръглени бели кубета, предизвикателно насочени към слънцето, и се изключваше всякаква възможност някой недоброжелател да си помисли, че са направени от свинска мас.
Градът си беше спокоен, но един от градските съветници, Енох Джонсън, специално се грижеше за това. И най-малкото безредие можеше само да привлече вниманието върху него и да смути спокойствието на тези, които му бяха гласували високото доверие да се грижи за техните развлечения и да задоволява и най-странните им желания. В града цареше буржоазен ред. Скандалите бяха изключени. Различни пороци можеха да си позволят само определен кръг високопоставени личности, чието иначе добро поведение изглеждаше като гаранция за тяхната непоквареност.
В Атлантик сити всеки знаеше как да живее и как да се държи. Това не е въпрос на морал, а просто въпрос на възможности. Известни политически мъже идваха в луксозните си имения да дишат здравословния океански въздух, оценяван като безкрайно благотворен, дори спасителен. Заради него тук на малки интервали един след друг се организираха конгреси, те пък увеличаваха авторитета на града в национален мащаб.
Ето защо Енох Джонсън или Нуки, човек знаещ всичко и печелещ от всичко в Атлантик сити, имаше основание да бъде весел.
Меир Лански и Ана бяха във възторг от приказните условия, които им беше предоставил, цял етаж в неговата великолепна резиденция.
— Тук никой няма да ви безпокои… Дори приятелите, които ще дойдат.
Защото приятелите вече бяха на път. Нуки смяташе тяхното идване за един от големите шансове на живота си. Да приеме в своя град най-големите главатари на банди в страната беше изгоден случай, в който той виждаше хиляди предимства, увеличаване на собствения си авторитет, преки контакти на всички равнища за всички видове сделки. За да бъде всичко в ред, двайсетина от неговите хранени хора чакаха най-важните особи в най-изискания хотел на брега на морето — „Брикерс“.