Разбира се, имаше и дами. Дори внимателният наблюдател, запознат с личния живот на бандитите, трудно би могъл да назове точно имената им, толкова те бяха взаимозаменяеми. Тези господа, набожни евреи или католици, по-голямата част женени, глави на семейства, в никакъв случай не замесваха законните си съпруги в професионалния си живот. Той наистина беше тежък, но не липсваха и отклонения. Достатъчно беше да бръкнат в извора на този женски добитък за продан, за да открият за спешни случаи някоя мимолетна жрица на любовта.
Именно тези съвсем временни дами се разпръснаха по етажите, следвани от огънатите под огромната тежест на куфарите носачи.
После мъжете се качиха отново на мощните си черни лимузини и последваха Нуки, когото Капоне взе в своя стоманен „Кадилак“. Вътре избухна забавна караница. Отпред, зад кормилото седна Франк Нити, първият спусък на Ал, а до него Франк Рио, телохранителят. Ал веднага се заяде с него.
— Кажи бе, грозен, каква ти е работата? Не можеше ли да слезнеш да ме защитиш?
— Но шефе, вие бяхте в добра компания…
Избухна общ смях. Капоне беше обезоръжен от спокойствието на Франки, едно от малкото човешки същества, които той ценеше и не единствено заради верността, независимо че Франк няколко пъти му спасяваше живота.
Кортежът пристигна пред „Риц“. Там изтънченият Нуки се беше отличил, успявайки да наеме за Меир Лански и младата му съпруга президентския апартамент. Лански, под предлог че не иска да се дели, изведнъж предпочете да се настанят под един покрив с останалите. Това хитро човече се страхуваше най-вече от това, че ако остане в резиденцията на Джонсън, няма да може да следи отблизо бъдещите събития.
Той стоеше в хола с жена си. Всички ги поздравиха. Наистина сватбата на Лански беше блестяща фасада. Тя им послужи чудесно, защото не можеха да претендират, че ще останат незабелязани. Междувременно Ал Капоне беше обхванат от нов внезапен изблик на гняв, откачи една картина от стената и я стовари върху главата на Нуки, ревейки:
— Още веднъж благодаря за посрещането в този шибан град. Ти да не ме бъркаш с някой?
Джонсън си даде вид, че нищо не е станало, и всичко приключи, дори Капоне реши да живее в „Риц“ заедно със свитата си.
На другия ден, за да се извини за бурното настаняване, Нуки нареди да занесат на всяко от момичетата на конгресмените по едно визоново палто, а в баните поставиха кашони с модното шампанско „Моет е Шандон“, в количество, което би стигнало за месец.
Чарли Лучиано възнегодува:
— Какви го прихващат, да раздава от загубеното френско шампанско, вносът му не минава през нас…
Но Нуки искаше по-скоро да им направи удоволствие, отколкото да реализира печалба, твърдо убеден, че едното ще дойде с другото.
Едно нещо го притесняваше и той го сподели открито с Лучиано:
— Старите донове не дойдоха…
Чарли отвърна сухо:
— Вехтите от мафията са твърде тесногръди. Е, разбира се, аз ги уважавам, но за тях не си човек, ако не си сицилианец. Аз съм сицилианец, но знам, че трябва да се съобразявам с всички: неаполитанци, ирландци, холандци и най-вече евреи. Доновете не желаят да приемат това. Отгоре на всичко те водят войни помежду си кой да стане capo di tutti capi и се лее кръв…
Ако говорим откровено, в качеството си на първи лейтенант на Джо Масерия (който именно оспорваше върховната титла на Салваторе Маранзано) младият Чарли Лучиано не казваше цялата истина. Нормално би било той да покани своя шеф Джо Боса, който би могъл да представи достойно мафията на тези първи Генерални щати на престъпността.
Само че в този случай той щеше да загуби председателското си място. А можем да бъдем съвсем сигурни, че от срещата в Атлантик сити Лучиано искаше да бъде приеман съвсем сериозно. Тези, които имаха нещо друго в главите си, се бяха излъгали, тези, които не успяха да го разберат навреме, загинаха от куршуми…
Междувременно откриването на „конгреса“ се забавяше поради проблеми със сигурността на неговите участници.
В голямата зала на хотел „Президент“ бяха поставени две големи маси, но влизането и излизането на персонала, макар подбран от Нуки човек по човек, притесняваше гостите, принудени да повишават тон, за да се чуват от единия до другия край на огромните маси, поставени във форма на подкова. От друга страна, алкохолът помагаше на някои, например на Сам Лазар и Ник Розен, да си припомнят някои юначни действия, най-малкото от които можеше да постави на електрическия стол една дузина от участвуващите в това изумително събрание.