Отгоре на всичко се случи и един забавен инцидент. Ана Ситрон, вече госпожа Меир Лански, накрая забеляза, че приятелите на съпруга й не ще да посещават много често синагогата и че тяхното държане е всекидневна и непрекъсната обида на Йехова, и накрая, че техните не съвсем законни приятелки трябва да са от оцелелите след Содом и Гомор, или в най-добрия случай са се спасили от някой публичен дом. Тя се разплака и проля първите си сълзи след сватбата. Меир Лански, вътрешно покъртен, се оплакваше горчиво, че са му развалили медения месец. Чарли Лучиано възрази:
— Това е, за да не бъдеш такъв скъперник и да съединяваш женския задник с работата… за да ти излезе по-евтино.
Всички присъствуващи запомниха думите му добре и вече си имаха едно наум. От този момент мъжете напускаха стаите си сутрин към 11 часа. Двама по двама наемаха места в сенчести плажни рикши, теглени от прислуга.
Изцяло завладян от залозите, Нуки Джонсън подхвърли идеята да организира облози за реда на пристигането на главатарите в края на плажа по посока на Челси. Много от тези странни жокеи бързо започнаха да се оплакват от ездитните си животни.
— Тези проклети негри не работят никога. Те имат уши като локатори и знаят всичко, което кроим…
Какво всъщност крояха тези привидно пийнали развеселени господа?
Колкото и невероятно да изглежда, но ни повече, ни по-малко те поставяха основите на структурата на най-богатия, най-силния, най-жестокия синдикат, който някога е властвувал в света на парите — Синдиката на престъпниците.
Изоставяйки рикшите, те се изолираха на малки групи, свалили обувките от крокодилска кожа, събули копринените си чорапи, със запретнати до колената панталони, виждаха ги да джапат покрай вълните с белите си меки шапки с черни панделки върху главата, с пура в човките, с диаманти по пръстите и с развети от океанския въздух ярки вратовръзки.
Като полет на сокол, тези най-големи и силни грабливи птици в САЩ снасяха в пясъка яйцето, от което щяха да се родят чудовищни събития и идването на една власт, която макар и тъмна, нямаше да намалява своето влияние, а напротив, щеше да установи още по-жестоко своето влияние върху страната на всички нива чак до наши дни.
Когато спряха да се плакнат, тези господа бяха старателно изпрали кирливите и често окървавени ризи, събирани от десет години, или с други думи от началото на сухия режим.
Договорите за обединение се осъществяваха чрез сливане на бандите по райони и градове: Чикаго, Ню Йорк, Атлантик сити, Сент Луис, Бъфало, Цицеро, Кливлънд, Гари, Тамра, Лос Анжелос и т. н. И освен това, тъй като всички те бяха убедени, че добрите стари времена на контрабандата с алкохол вече си отиваха, основната задача, която решиха, беше да се споразумеят точно, че всеки ще прехвърли дейността там, където вече имаше определен резултат: хотели, конфекция, дребни търговци, будки за вестници, погребални бюра, търговци на ранни зеленчуци. Като задача си поставиха и подготовката на истински работнически профсъюзи във важните отрасли: докери, притежатели на камиони, металурзи… Контрол върху игрите, нелегалните лотарии, обзалаганията, конните надбягвания, контрабанда от всякакъв вид. Подобряване на мрежите за разпространение на наркотици и проституцията.
През всичките шест дни, докато траеше извънредно важният конгрес, и по-специално в последните три дни (от 16 до 19 май 1929 г.) един човек изигра решителна роля: Чарли Лучиано. Макар да изтикваше на преден план по-възрастните, вече утвърдени фигури на Джони Торио и Франки Костело, все пак той беше посредникът, който гъвкаво премахваше дългогодишни сръдни, посочвайки еднаквостта на интересите, подчертавайки новите перспективи. Негов безспорен и най-голям плюс беше изказването, за което може да се каже, че ще има огромно въздействие върху бъдещето на престъпността, една реч, която разбраха и запомниха завинаги всички присъствуващи. Тя ще има програмно значение за бъдещето:
— Аз съм сицилианец. Уважавам доновете и вие знаете какво съм аз за нашия приятел Джо Масерия. Но днес не е вчера и утре ще бъде по-различно от днес. Мафията е и ще си остане завинаги моето семейство, но това е твърде затворено семейство и ако тя разрешава добре собствените си проблеми, пренебрегва проблемите на другите. (Чарли прави намек за факта, че само роден сицилианец може да бъде член на мафията. Тя обединява само сицилианци. Никой чужденец не може да се присъедини.) А когато се налага, воюва с тях. Ще бъдем силни, като се обединим — сицилианци, евреи, ирландци, немци, италианци от всички провинции, вместо да се унищожаваме взаимно. Мафията редовно сама си пуска кръв. Най-добрите й синове се изправят един срещу друг заради върховната власт. Това е урокът, който ние не бива да забравяме. Ние нямаме нужда от един шеф, от capo di tutti capi, напротив, това е нещо, което трябва да предотвратим. Никой от нас не бива да умира за този, който клати гората. Трябва да образуваме синдикат, в който всяка голяма организация, призната от нас, ще има делегат. Главните решения във всички области ще се вземат при пълно единодушие на делегатите. Никой няма да бъде шеф, но синдикатът ще ни ръководи и в него всеки ще намери сигурност, изгода и печалба… И никой от нас не бива с държането и действията си да внася ненужен безпорядък, който ни прави непопулярни и само увеличава легалните възможности на нашите врагове. Не бива, под предлог че купуваме всички, които се продават, да изглежда, че стоим над закона. Също извън неизбежните инциденти, нека избягваме всякаква гласност, която може да се окаже фатална и да обърне нацията срещу нас. Когато това се налага, нека правим и някои жертви. Това много добре разбра нашият приятел, моят приятел Ал. (По време на тези Генерални щати на престъпността Ал Капоне по щастлива случайност се срещна с Мойзес Аненберг. Наричаха го още Макс от Чикаго. Той беше директор на службата за разпространение на вестниците в огромния град. Или с други думи, всички шофьори на камиони от „Diffusion presse“ и тези, които разпределяха вестниците, му бяха в ръцете. Така в 1928 г. в. „Трибюн“ имаше големи неприятности. Макс придоби такава власт, че магнатът на американския печат Уйлям Рандолф Хърст сключи с него договор, за да може продажбата на неговите заглавия да остане на определено равнище. Мойзес Аненберг беше създал непозната дотогава в Чикаго мрежа, която започваше с набирането и контрола на news boys (децата, които викат заглавията и продават вестниците по улиците) и стигаше до разпределението на будките на най-добрите за продажба места. Възможно беше Макс да е подочул нещо за срещата на високо равнище в Атлантик сити, но не беше нито поканен, нито допуснат до нея. Капоне разказа за своята среща с него и получи зелена светлина да разисква една оригинална идея с Аненберг. Ставаше дума за построяването на телеграфна мрежа в цялата страна, по която да се предават на залагащите на коне регистрираната котировка на конете и официалните резултати. Идеята възхити един от конгресмените, Франк Ериксън. На него възложиха да я усъвършенствува. Това стана много лесно, защото в Атлантик сити току-що се бяха споразумели за разделяне на печалбите и загубите от залаганията между всички кантори, които контролираше Синдикатът на национално равнище. Ериксън направи Мойзес Макс Аненберг своя дясна ръка и неговото, на Макс, богатство доби впечатляващи размери.) Ние ще имаме често случаи да му благодарим и да го даваме за пример…