Лучиано беше този, който се противопостави на „разярения бик от Чикаго“ и го постави на колене пред новообразувания синдикат. Накара го да разбере, че който се сили да чупи чинии, трябва да знае, че ще дойде момент, когато ще ги плаща.
Какво са си говорили двамата мъже, никой не узна. Така или иначе, след известно време невероятното стана, единственият случай в историята на гангстеризма, в който Ал Капоне играеше ролята на „жертвения агнец“ (за един бик разжалването бе наистина голямо!).
Друг резултат от конгреса на престъпността и създаването на синдиката е това, че мафията завинаги изгубва своето неоспоримо до този момент привилегировано положение. Сама, парализирана от тесногръд шовинизъм, с вързани от вековните традиции ръце, лишена от въображение, затворена за дошли отвън идеи, тя щеше да запази значението си, но нейното влияние беше решително ограничено. Тя ще има представители в синдиката само защото се съгласи да играе по неговите правила и защото влиятелни личности в него ще станат младите сицилиански вълци, закърмени с пролятата от нея кръв.
По-лошо! Занапред щяха да й приписват автоматично всички престъпления, цялата контрабанда, всички ужаси. Щом някое чудовищно събитие станеше тема номер едно в криминалната рубрика, веднага се приписваше на мафията.
Това е истина и в наши дни.
В действителност мафията е самотно дърво с дълбоки стари корени, което скрива гъста девствена гора, цинична, пищна джунгла с най-неочаквани разклонения по целия свят — Синдикатът на престъпниците.
Никой никога нямаше да забрави значението на конгреса в Атлантик сити, особено след като стана ясен сценарият, измислен от Лучиано и Ал Капоне за успокояване на духовете сред американската общественост.
Ето как точно се развиха нещата. От дълго време този, когото наричаха, Белязания, поддържаше приятелски връзки с полицая Джеймс Малон, наречен Джеймс Патъка от Филаделфия. Ал се свърза с него.
— Искам да ти направя подарък, който ще те направи звезда и ще ти даде възможност да напреднеш. Намери си едно ченге за прикритие и ето какво трябва да направиш…
Вероятно за момент Малон си е помислил, че става дума за някаква мистификация, но пред настойчивостта на Белязания се покори, като предварително реши да понесе подигравката. Във всички случаи тя му изглеждаше по-малко смъртоносна от куршума.
На 16 септември 1929 г. във Филаделфия, придружен от инспектора Джон Крийдън, Малон постъпи според предварителната уговорка. На излизане от едно кино спря Ал Капоне и неговия най-верен телохранител Франки Рио.
— Вие ли се казвате Капоне? — попита Малон.
— Не, аз съм Ал Браун. (Дълго време Капоне действително използваше името на Ал Браун: „Много ми допада и звучи много американски.“) А вие с какво право ме наричате Капоне?
В свитите им ръце пробляснаха полицейски значки.
— Ченгета? А! Я виж ти… Аз съм предаден! Ами добре, отлично.
С преднамерено бавно движение Белязания извади от подмишницата си пистолет калибър 9 мм. В резултат всички сеирджии отскочиха цял метър назад, а Белязания беше задържан за незаконно носене на оръжие.
Използвайки чара си, той настоя Франки Рио, който беше в пълно неведение за играта, да предаде също своето оръдие на труда. Отведоха двамата мъже в най-близкия полицейски участък. И докато Капоне се занасяше с всички, седнал на пейката, Франки Рио, побеснял, се въртеше нервно из помещението, настоявайки да ги пуснат незабавно, като заявяваше, че има връзки, че ще има да видят…
— Поеми си дъх, току-виж ти повярвали — подигра му се Ал Капоне, много доволен, Джон Кохлър разказва останалата част от събитията, но те не са за вярване:
— Малко след полунощ двамата гангстери бяха изправени пред съдия от първа инстанция, който им присъди по 35 хиляди долара глоба.
Общо двамата имаха само няколко хиляди. Капоне поиска да доведат двама адвокати — Бърнард Лемиш и Корнелиъс Хъкърти, които обвиниха полицията в превишаване на правата. Но Капоне не искаше нищо друго, освен да намери убежище в затвора.
Майор Лемюъл Б. Шофилд, началник на обществената безопасност във Филаделфия, приветствува това арестуване, приписа го на бдителността на подчинените си и прие гордо поздравленията, които заляха кабинета му. Изгарян от любопитство, той заповяда още същата нощ да му доведат двамата задържани. Спокоен и вежлив, Капоне отговаряше на въпросите му, но Рио понасяше зле ареста и ревеше, че го лишават от гражданските му права и въобще вдигна такава страшна тупурдия, че Капоне му каза: