— Слушай, моето момче, ти си ми приятел и винаги си ми бил верен, но тази вечер ще говоря аз…
Телохранителят млъкна веднага.
Шофилд попита Капоне:
— Познавате ли помощник-прокурора на щата, когото пречукаха преди почти две години в Чикаго?
— Да — отвърна Капоне. — Малкият Мак беше много готин тип. Той беше един от моите големи приятели, винаги готов да услужи на всеки. Аз говорих с него малко преди да го убият.
Разговорът продължи и засегна конференцията в Атлантик сити. Майорът взе внимателно да се заслушва. Капоне се отпусна и заразказва патетично:
— Уморих се от престъпленията на бандите и от престрелките между гангстерите — каза той. — Искам да живея и да оставя другите да живеят. Имам жена и момче на единадесет години, които боготворя, и красива къща във Флорида. Ако можех да отида там и да забравя всичко, ще съм най-щастливият човек на земята. Прекарах една седмица в Атлантик сити, за да установя мир между гангстерите. Всички главатари на банди ми дадоха дума, че няма да има повече кланета.
— От какво живеете сега?
— Живея от капитала си. Опитвам се да се оттегля в пенсия…
Само 16 часа след арестуването му Ал Капоне беше изправен пред съдията Джон Е. Уолъс, който му обяви максималната възможна присъда, една година строг тъмничен затвор.
Капоне с мъка сдържаше възмущението си, тъй като адвокатите му, докато го увещаваха да се признае за виновен, обещаваха, че ще си бъде у дома, за да украси коледната елха.
— Това ще ме научи да вярвам на дядо Коледа — процеди през зъби Белязания съвсем раздразнен.
И така, първото доказателство за огромната власт, която Лукания беше придобил в Атлантик сити, се прояви по възможно най-категоричния начин.
Синдикатът на престъпниците беше съумял да накара самостоятелно действуващ главатар от величината на Ал Капоне да се остави доброволно да бъде арестуван и осъден за първи път — човекът, който беше изнамирал фантастични начини и изразходвал милиони долари, за да избегне това унижение. Направи го, за да улесни организацията, която изисква от най-могъщите си членове не само пълно послушание и абсолютно подчинение на правилата на играта, но и дискретно поведение в нелегалните й дейности.
Този автентичен анекдот позволява да си дадем сметка до каква степен силата на тази нова концепция за синдиката стана незабавно реална, действена, впечатляваща, за да не кажем тероризираща.
Глава пета
ОТ ВОЙНАТА В КАСТЕЛАМАРЕ ДО СИЦИЛИАНСКАТА ВЕЧЕРНЯ
Мълвата за групата на младите вълци, която укрепваше сред изтерзана плът и засъхнала кръв, не предизвика голямо вълнение сред петте големи фамилии начело на мафията.
Сигурни във властта си над престъпния свят, те разчистваха сметки на най-високо равнище помежду си.
Джузепе Масерия (Джо Боса) и Салваторе Маранзано начело на двете най-могъщи фамилии не се щадяха взаимно. Но щом станеше дума за Чарли Лучиано, фактът, че той беше сицилианец, смущаваше мислите им. Чарли представляваше нова сила, която всеки от тях се мъчеше на всяка цена да привлече на своя страна, за да стане capo di tutti capi. Беше наложително да му се подрежат крилата. Масерия го държеше под властта си, но това му носеше единствено проценти. Наистина получаваните суми бяха огромни, но не беше достатъчно, тъй като в очите на мафиозите престижът на Чарли нарастваше с всеки изминал ден, пък и той започваше да си придава важност. Джо Боса не беше склонен да търпи подобни обиди, независимо от това че Лучиано продължаваше да го почита. Налагаше се да постави „хлапака“ на мястото му, и то колкото може по-бързо.
Решил, че е настъпил моментът да се намеси, Джо Масерия настоя за среща „на четири очи“ в Барбизон, у Лучиано, за да докаже, че като истински дон не се страхува от когото и да било и няма нужда от ничия защита.
Чарли го чакаше неподвижно, до него стоеше Франки Костело.
— Бях казал САМ — изрева Масерия, влизайки в приемната.
— Казал си… Но у дома си аз правя това, което ми харесва. Костело е мой приятел. Нямам какво да крия от него.
Масерия смени рязко тона.
— Отлично. Всъщност, като имам предвид това, което ще ти кажа, така е по-добре. Колкото повече хора научат, толкова по-добре. И така: ти злоупотребяваш във всичко и за всичко. Но ти си мой лейтенант, ти си човек на Джо Боса… А виждам, че само ти намазваш от доставките на уиски. Аз какво печеля от това, а?
С престорено любезен глас Чарли Лучиано каза учудено: