— По какъв начин?
— По много нормален начин, по право честта се пада на теб, ти ще убиеш Масерия…
Чарли въздъхна облекчено:
— О! Но, дон Салваторе, аз мисля за това от известно време…
Маранзано хвана с рязък жест часовника си и изрече сухо:
— Разбира се! Но аз искам ТИ да го убиеш.
Лучиано незабавно схвана задната му мисъл: истинска пропаст, от която той не можеше да се надява да се измъкне. Законът на мафията е съвършено ясен, който убие шефа, не може в никакъв случай да се надява да заеме мястото му.
Това имащо връзка и с едно друго изискване. Когато шефът е слаб, може да се мисли за неговото елиминиране и дори това да се направи, то мотивите трябва да са чисти, а не продиктувани от амбиция. При това се изисква и одобрението на Семейния съвет. За Чарли това беше само една от страните на клопката. Другата, още по-страшна, му оставяше само слаба надежда да оцелее. И наистина, кой капо ще толерира до себе си мафиозо, убил току-що собствения си капо? На всичко отгоре и дон, шеф на голяма и уважавана фамилия?
— Намираш, че сметката е солена, а, бамбино? Но е вярна.
Дон Маранзано се наведе към него и просъска:
— Tarde venientibus ossa. (Които идват късно на софрата, намират само кокали.)
Само че не преведе казаното.
— Е?
— Е? Върви на майната си!
Дон Салваторе Маранзано избухна:
— Все още си само малко момче, което има нужда от голям урок. И ще си го получиш, защото, не зная защо, имам слабост към тебе. Много те обичам, Салваторе…
Внезапно той изкрещя:
— Върви си!
Една камара от каси се срути с ужасен трясък. Появиха се шестима мъже, чийто лица бяха скрити от разноцветни шалчета.
Сега беше ред на Чарли Лучиано да рухне. Когато дойде на себе си, той се почувствува лек, въздушен, едно движение на махало му напомни за часовника на Маранзано. Ужасна болка в раменете го накара да осъзнае, че виси на китките си.
Седнал на една каса, Маранзано го гледаше флегматично:
— Бамбино, кажи ми, че ще убиеш Масерия.
Чарли не отговори нищо.
Мъжете съдраха ризата му и едни по един изгасиха цигарите и пурите си в него. Призля му. Всеки път, когато идваше на себе си, той чуваше Маранзано:
— Убий Масерия…
Мъжете свалиха коланите си и увиха кожата около пръстите си, за да могат да го удрят с катарамите. Плътта му се нацепи…
— Убий Масерия, не се прави на глупак, защото ще умреш вместо него.
Няма да е редно да описваме всичко, което трябваше да понесе Чарли Лучиано, тъй като той не отстъпи.
Изморен, Маранзано нареди:
— Свалете го и го пречукайте.
Мъжете се втурнаха към него като към плячка.
Един полицейски патрул откри Чарли Лучиано в един вонящ изкоп на булевард Хиланд в Стейтън Айлънд. Той бе в такова отчайващо състояние, че двамата полицаи го помислиха за умрял. Равносметката бе направена в болницата: фрактура на черепа, осем избити зъба, дясната буза разцепена, опасност от изваждане на дясното око, осем счупени ребра, фрактура на голямата пищялна кост и на малкия пищял на левия крак, фрактура на лявата китка, изкълчени палци на ръцете, многобройни фрактури на палците на краката, изместена капачка на дясното коляно и скъсани сухожилия, многобройни нарязвания с бръснарско ножче и нож по гърдите, многобройни изгаряния по цялото тяло, много контузии.
Франк Костело и Меир Лански първи дойдоха да го посетят. Когато се запознаха със състоянието на приятеля си, Меир Лански извика със сълзи на очи:
— О, Чарли, ти си страхотен щастливец. (Щастливец на английски е „лъки“ — Бел. прев.)
— Да! — потвърди Костело. — Страхотен щастливец!
От този ден те го наричаха само Чарли Лъки. Другите щяха да направят същото. Мълвата, че Лъки Лучиано е неуязвим, се разпространи със скоростта на светкавица в престъпния свят. Чарли Лъки е бил на онзи свят и се е върнал оттам. Никой няма да може да убие този човек, той е много жилав, шансът е на негова страна…
Навремето никои не научи какво точно му се беше случило. Тъй като законът на омертата важеше с пълна сила за Чарли Мафиоза. Той се беше доверил на Костело и на Лански, но законът на безусловното им приятелство действуваше със същата сила. Ето защо делото от Стейтън Айлънд бе изяснено много по-късно благодарение на показанията на няколко човека, в това число и на главното заинтересовано лице.
Докато лежеше страдащ в болницата, Лъки Лучиано се прераждаше в пълния смисъл на думата.
Прераждаше се както във физическо, така и в психическо отношение.
От счупените ребра той придоби навика да държи торса си вдървен и леко наведен напред. По лицето му останаха завинаги белезите от много нарязвания. Заради засегнат нерв на дясното око клепачът го затваряше наполовина, придавайки му неприятна неподвижност. Лъки гледаше втренчено и притесняваше хората.