Лицето му стана още по-заплашително.
На излизане от болницата той беше взел окончателни решения по редица въпроси. Обеща си да бъде винаги в отлична форма, т. е. да бъде напълно безмилостен и изцяло лишен от човешки чувства.
Докато се възстановяваше, Лъки Лучиано (занапред ще трябва да го наричаме така, защото той оживя под това име и с него ще влезе в историята) — (Независимо от това в Леркара-Фриди, където ходихме да разследваме, в Сицилия и в американските фамилии от мафията все още го наричат Салваторе Лукания.) не си губеше времето. Той размишляваше най-вече върху последствията от създаването на Синдиката на престъпниците по време на събранието в Атлантик сити. Те щяха да бъдат положителни за бандите, тъй като старите донове от мафията още веднъж щяха да бъдат изпреварени. Ако можеше, Чарли би се усмихнал, мислейки как тези изостанали хора все още се изтребваха взаимно, за да завладеят алкохолния пазар. Ако можеше, защото болката при изопването на заздравяващите рани на лицето не позволяваше.
Той беше по-далновиден. При това от дълго време насам. Благодарение на Банката за смазваме, чиито изненадващи връзки бяха вече безброй, скъпият му Франк Костело го бе замъкнал почти насила в началото на миналата 1928 г. при един делови човек — Раскок, мултимилионер в долари, който се бе прославил с построяването на Емпайър Стейт Билдинг. У този Раскок, всеизвестен политик, работещ за демократите, Лъки Лучиано се запозна отблизо с губернатора на щата Ал Смит. Той стана да го посрещне и му стисна сърдечно ръката с думите:
— Скъпи господин Лукания, щастлив съм да се запозная с вас.
След това политикът разкри желанието си. В общи линии той искаше Чарли да накара да гласуват за него в Манхатън, Бруклин, Бронкс и на всички места, където можеше да упражни влиянието си. Това щеше да му позволи да получи вот на доверие от партията си и да се яви на президентските избори като кандидат на демократите.
Чарли не можеше да се съвземе от изненада. Човек от такъв мащаб прибягваше до неговите услуги. Какъв път бе изминат от жалките изнудвания по улиците на Малка Италия! А какво предлагаше Ал Смит в замяна срещу услугата? Просто съветите си. Но затова пък какви съвети!
— Вижте, господин Лукания, трябва много бързо да реорганизирате и да внесете яснота в сделките си… да подготвите бъдещето. Казвам ви, че ако не аз, то някой друг ще анулира закона Уолстийд. Търговията с алкохол отново ще стане свободна. Бъдете готов. Когато се наложи, аз ще ви помогна, тъй както вие ще ми помогнете преди това, ще се ползвате от възможностите, които предоставя протекцията ми.
Бандата на Седмината се справи така блестящо, че Ал Смит получи с голямо мнозинство вот на доверие от демократите. Лесно беше да се подтикнат италианските, ирландските и еврейските малцинства да гласуват за него, тъй като той беше първият католик, кандидат в президентски избори. На самите избори той щеше да бъде пометен от републиканската вълна, изтласкала на върха Хърбърт Хувър. Доводите против Ал Смит бяха най-вече тези, че е от Ню Йорк, че говори с нюйоркски акцент и се придържа към нюйоркските нрави, че е католик и следователно — „папски слуга“. Франк Костело поддържаше тесни връзки с католическите делови среди и изобщо с всички католици в САЩ. Многобройните опорни точки, които имаше по върховете в полицейската йерархия, бяха солидни, тъй като всички полицаи на практика бяха ирландци, следователно католици. Костело имаше връзки дори в Бостън — града на аристократите.
В столицата на белите англосаксонски протестанти (Тези потомци на първите заселници с удоволствие се смятаха, за елита на САЩ, а „другите“ бяха за тях просто хора, до които не биваше да се докосват…) най-добрият му клиент, естествено католик, се казваше Джоузеф Кенеди. Бъдещият посланик в Лондон, бащата на този, който щеше да стане президент, не се гнусеше от незаконната търговия с алкохол и поверяваше пласмента на мрежата на Франк. Костело нееднократно ще заявява: „Джо дължи състоянието си на мен, макар сега да се прави, че не ме познава…“
Лъки Лучиано знаеше много добре с какви козове разполага. Един от най-силните беше този: той беше вече предупреден, че в скоро време сухият режим ще бъде отменен. Щеше да наложи да се намерят също толкова рентабилни сфери на действие, стига това, разбира се, да е възможно.
На конгреса в Атлантик сити това беше предвидено, всяка банда беше разширила дейността си, обръщайки се към нови хоризонти. Истинският проблем беше да се оправи положението с мафията, единствения източник на неприятностите му.