Джони Торио, привидно пасивен, но в действителност станал таен съветник на Лъки Лучиано, имаше зъб само на двама души: на Ал Капоне, който го беше изхвърлил от Чикаго с простреляна ръка, и на Бенито Мусолини, който го беше експулсирал от родината-майка Италия, където бе потърсил убежище. Затова въпреки възторга на Лучиано от отличните резултати на ротативките Торио възразяваше:
— Народът винаги има право. Знаеш ли защо нарекоха касичките на Костело „едноръки бандити“? Защото изпълняват фашисткия поздрав!
Торио беше обезверен, навсякъде виждаше предателство:
— Аз имам сведения. Сигурен съм, че Том Рейна е осъществил контакт с Маранзано…
Глава на фамилия от мафията, съюзена с Джо Боса, споменатият Том Рейна беше изморен от простащината и мегаломанията на Масерия и искаше да привлече Томи Лукезе, сигурен приятел на Лучиано и съдружник на Лепке в широкомащабните изнудвания в конфекцията. В света на сделките с конфекция беше възприето да се отпускат заеми на някои лица. Естествено парите се вземаха от колосалните доходи на синдиката, основната част от които постъпваха от алкохола. Когато дългът, увеличен от високите лихвени проценти, определяни според случая, не се изплащаше в определен ден и час, Ейб Релис, наричан Изчанчения, пристъпваше към действие. Само с присъствието си той притесняваше много хора. Всичко в този кестеняв, тантурест, лепкав човек предизвикваше ужас.
Преждевременното преминаване на Лукезе и Рейна в лагера на Маранзано не влизаше в сметките на Лучиано, но информацията на Джони Торио се оказа съвършено вярна. Джо Масерия привика специално Лъки, за да му съобщи:
— Става голяма бъркотия. Сигурен съм, че Том Рейна се готви да ме предаде, за да работи заедно с Маранзано. Ти ще се погрижиш за него. Той не трябва да предприема нищо. Ако го направи, престижът ми ще бъде накърнен, много хора ще го последват. Няма да имаме повече никакъв шанс да станем първата от фамилиите. Върви! Действувай енергично, Рейна трябва да остане наш човек. Отсега нататък ти отговаряш за това.
Единствено гримасата, която подчертаваше все още розовите белези на лицето, подсказа недоволството на Лъки. Работата му изглеждаше толкова заплетена, че той незабавно поиска спешно свикване на съвета. Насрочиха срещата за 14 януари 1930 г. на един товарен кораб, закотвен в залива Ойстър в Лонг Айлънд. На нея трябваше да присъствуват всички членове на синдиката, които можеха да бъдат на разположение. На повика се отзоваха Франк Костело, Джо А. Адонис, Бъкси Сийгъл, Вито Дженовезе, Томи Лукезе. Отсъствуваше един човек — Меир Лански, и Лъки много съжаляваше за това, защото ценеше високо съветите му. Съдружникът му Бъкси Сийгъл го извини и обясни, че причината за отсъствието е г-жа Лански, която всеки момент щеше да роди. (През нощта срещу 15 януари 1930 г. Ана Меир Лански действително ражда момче, което щяха да нарекат Бърнар. Детето се ражда сакато и майката вижда в това божие наказание, потвърждаващо неодобрението й за неморалните занимания на бащата. От този ден нататък тя ще преследва още повече Меир Лански и ще иска от него да се откаже от дейността си в синдиката. Напразно.)
Последен дойде Томи Лукезе и донесе тревожни новини. Беше се срещнал с Том Рейна, който му казал, че Масерия ще премахне Джоузеф Бонано, наричан Джо Бананас, и Джо Профачи. И двамата бяха родом от Кастеламаре, откъдето беше и шефът им Салваторе Маранзано. Тази евтина демонстрация на сила беше чисто и просто обявяване на безпощадна война със зловещи и непредвидими последствия за целия престъпен свят и най-вече за членовете на Синдиката на престъпниците. В свикания по спешност съвест започнаха размисли. Всъщност засегнат пряко, Лъки Лучиано започна да мисли на глас:
— Има нещо гнило: Масерия знае, че Том, Рейна се готви да го предаде. В такива случаи никой не се колебае, Рейна е предател, трябва да умре. А ето че Джо Боса поиска от мен да го пазя, да го задържа непременно в семейството… скривайки от мен, че Джо Профачи и Джо Бананас са пътници. Това означава, че Масерия ми крои номер. Сещате ли се какъв може да бъде той?