Честно казано, никой нямаше ясна представа за какво става дума. Подсмихвайки се лукаво, Лукания каза:
— Профачи и Бананас ще бъдат пречукани, Том Рейна ще остане с Масерия… и вие все още не можете да се сетите какво ще си помисли Маранзано? Той ще си помисли, че личното ми влияние го е лишило от услугите на Рейна и че съм му убил двама души. И ще отмъщава не на Масерия, а на мен. По този начин Джо Боса ще се отърве от моята особа благодарение на грижите на верния си неприятел Маранзано. Ясно ли е?
Бъкси Сийгъл бе така потресен от чутото, че подскочи:
— Стига сме зяпали и бръщолевили като мадами. Вземам двама души и заминаваме да видим сметката на Масерия. След това ще можем да помислим за нещо по-добро…
Злорадият Лучиано оцени буйния порив на Бъкси, но след това каза бавно и с тържествен, заплашителен глас, сякаш изричаше глуха закана:
— Аз първо размислих. Ако сте съгласни, ето как предлагам да действуваме… Всички се съгласиха.
Том Рейна, кръстник на семейство, носещо неговото име, изглеждаше приятел с всички. Шегаджия, готов винаги да направи услуга, той контролираше един пазар, който смразяваше буквално, защото ставаше дума за търговия с лед. По онова време 75% от нюйоркчани използваха в домакинството охладителни шкафове. Камиони доставяха блокове лед и те стояха в коридорите на жилищните сгради редом с бутилките с мляко. Ресторантите, кабаретата, всички заведения, принудени да пазят дълго време лесно развалящи се хранителни продукти, използваха големи количества лед. Тази изключително доходна търговия зависеше единствено от Том. Той командуваше екипи, натоварени да поддържат монопола му по ужасяващ начин. Тези твърде специални убийци убиваха с шишовете, с които трошаха леда. Франк Костело, чийто леден хумор очароваше престъпния свят, ги кръсти „Екипа на охладителите“. Убити бяха много хора и наименованието остана.
На 26 февруари 1930 г. „доброто момче“ Том Рейна отиваше на вечеря у леля си, която живееше усамотено в Бронкс, някъде в началото на авеню Шеридън. Той пристигна малко преди 20 часа. Забеляза Вито Дженовезе, който очевидно го чакаше, облегнат на единия ъгъл на входната врата. Предвид сделките в момента Том помисли, че Вито ще му предаде някоя спешна новина и се приближи към него усмихнат, с протегната ръка. На свой ред Дженовезе му подаде ръка, която се стори на Том прекалено дълга. Всъщност на мястото на ръката имаше ловджийска пушка с прорязани цеви, калибър 12. Залп от едри сачми, изстреляни направо в главата, не позволи на Рейна да си даде точна сметка за значението на събитието.
Между Маранзано и Масерия се получи предвиденото от Лучиано недоразумение. Огромно недоразумение. Първият помисли, че Джо Боса, предупреден за предателството на Рейна, си разчиства сметките. Вторият си въобразяваше, че Маранзано е пратил Рейна по дяволите, защото се забавя с преминаването на негово подчинение. Но от двамата сгреши Масерия. Свикал лейтенантите на жертвата Томи Лукезе, Гаетано Том Гаглиано и Доминик Петрели, наричан Дупката (при едно сбиване двата му зъба бяха избити), кръстникът обясни на заинтересованите, че слага семейство Рейна в своята кесия и че назначава за свой отговорник мафиоза Джоузеф Пинзоло.
Така се утвърди хипотезата, че Масерия е елиминирал Рейна, за да си присвои едновременно семейството му и търговията с лед. Това доказваше също, че Джо Боса започва да се обърква, след като допускаше такава голяма грешка от психологическо естество — бе повярвал, макар и за секунда, че лейтенантите на Рейна ще се подчиняват на заповедите на Джоузеф Пинзоло, неописуем мръсник, лишен от какъвто и да било размах.
За начало, подпомогнати от Джо А. Адонис и Джо Бананас, те се свързаха отново с Маранзано и се споразумяха бързо семейство Рейна да премине към неговия клан. За да бъде всичко както трябва, Доминик Петрели отиде в кабинета на Джоузеф Пинзоло, погледна го право в очите и спазвайки традицията, му се усмихна, а усмивката на Дупката приличаше на ад, който се отваря пред вас, след което изстреля два куршума в главата му.
Този път нещата бяха в ход. Вече нищо не можеше да спре бурното им движение. Притеснен, Лъки беше кръстосал зад гърба си показалеца и средния пръст на дясната ръка — навик, който приятелите му добре познаваха. Той знаеше, че е предизвикал кървавия прилив, който щеше да се оттегли, за да му направи място или да го повлече със себе си. Ликвидирайки Том Рейна, към когото изпитваше истински добри чувства, негласният шеф на синдиката беше отприщил океан от кипящи страсти, криминален делириум, с невиждани до наши дни размери, наречен от мафиолозите Кастеламарската война.