Лъки Лучиано прие в апартамента си своя най-предан човек: Албърт Анастасия. Той беше безгранично благодарен на Чарли за това, че го бе издигнал на висок пост в сделките с алкохол, проституция, наркотици.
— Албърт, сега вече не можем да се върнем назад, искам кожата на Масерия, след това ще можем да живеем и да се организираме.
Анастасия беше очарован от възможността да покаже умението си на най-високо равнище. Вероятно той също бе мислил по въпроса, защото първата му реакция беше:
— Ще имаш главата на Масерия на тепсия, само че преди него Морело ще кацне на мушката ми, защото иначе ще бъде трудно.
Безспорно Бум-Бум си разбираше занаята. Пит Морело, телохранител на Масерия, заслужено си беше спечелил репутацията на изключително прозорлив човек, почти ясновидец. Инстинктът му ставаше безпогрешен, когато имаше опасност за живота на Джо Боса.
За съжаление, той не беше така внимателен, когато ставаше дума за неговия собствен. На 15 август 1930 г. Морело се намираше в лихварското бюро в Ист Харлем и приготвяше пачки от десетдоларови банкноти. Помагаше му някой си Париано. Когато вратата се отвори и влязоха Франк Скализи и Албърт Анастасия, той не им обърна особено внимание. Дъжд от куршуми прекъсна сметките му. Морело рухна върху бюрото и обърна малката ваза с грижливо подредени рози, която сам беше поставил пред черната рамка с образа на Мадоната. Беше празникът на Света Богородица. Двамата убийци накараха ужасения Париано да събере разпръснатите пачки и да напълни два куфара, точно 31 200 долара. За благодарност му спестиха молитвите за живот към Св. Богородица. Изпразниха в корема му едни пълнител калибър 38. Масерия побесня и заповяда на всичките си хора да стрелят, в случай че срещнат някоя от тези „отблъскващи отрепки, измета на Сицилия, които могат да се родят само в Кастеламаре“.
Лучиано, Чиро Теранова — кралят на артишото в Бронкс, Франки Костело и Дъч Шулц демонстрираха предаността си към Масерия. От своя страна в Чикаго Ал Капоне даде да се разбере, че се присъединява към войната срещу ужасните кастеламарци.
През следващите шест месеца се отвори работа на журналистите от специализираните криминални рубрики и погребалните бюра. Във федералните щати Ню Йорк, Ню Джърси, Масачузетс, Охайо, Илинойс хората на Масерия и Маранзано стреляха едни срещу други с такава затрогваща непосредственост, че вследствие на тези сблъсъци федералните власти преброиха къде с облекчение, къде с отвращение 72 мъртви и 101 тежко ранени…
Кастеламарците не само се съпротивяваха успешно, но в много случаи излизаха и победители. Масерия пиеше много уиски, но като че ли вече можеше да се опияни само от мирис на кръв. Това отблъскваше дори собствените му воини. С всеки изминал ден за Чарли Лъки ставаше все по-належащо да се срещне с Маранзано. Той натовари Томи Лукезе и Тони Бендер със задачата да уредят срещата. Маранзано се съгласи тя да стане в късния следобед в зоологическата градина в Бронкс, между клетките на лъвовете и на тигрите. Накратко, среща на най-високо равнище между големите хищници…
Маранзано беше придружаван само от Джо Профачи и Джо Бананас, докато Лъки бе заобиколен от Джо А. Адонис, Томи Лукезе и Бъкси Сийгъл. Лучиано искаше да накара мустакатия дедик да разбере, че продължава да цени евреите и по въпроса за приятелите си няма да отстъпи. Маранзано и Лукания застанаха един срещу друг, нямаше признаци на вълнение.
Прекарвайки показалец по собственото си лице на онова място, на което по лицето на Лъки се виждаше дълъг белег, спомен от шоковата обработка в Стейтън Айлънд, Маранзано му направи подигравателно комплимент:
— Добре изглеждаш, бамбино…
Чарли завря стиснатите си юмруци до дъното на джобовете на сакото си, така че подплатата за малко не се разпра:
— Само баща ми ме нарича бамбино… Аз не съм от твоето семейство.
Маранзано симулира съгласие.
— А би могъл… би могъл да бъдеш от моето семейство… Онзи път на острова сгреших. Нали знаеш поговорката: „Бог не наказва, когото мрази“. Искал си да ме видиш? Защо?
Лъки му върна силно топката:
— По същите причини, по които ти искаше да ме видиш миналия път. Днес действувам по собствена инициатива. Само че искам да спазя нашата сицилианска традиция, търся съгласието ти относно Масерия. Тази война е лудост. И двете страни губят най-добрите си хора, а в същото време полицията аплодира. Ние само ги улесняваме. Докато мислим само как да се трепем взаимно, пренебрегваме сделките. Съвсем скоро на някого може да му хрумне да ни ги отнеме, за да ни облекчи. Ти, дон Салваторе, можеш да се доближиш до Масерия най-много на един километър. За щастие… или за нещастие, хората ти са несръчни. Както през ноември. Стреляхте по него в Бронкс, убихте Стивън Фериньо, който беше от лявата му страна, и Ал Минео, който беше от дясната му страна, а него самия оставихте здрав и читав по средата, без нито една драскотина. Човек би помислил, че сте го направили нарочно…