— Не беше нарочно, но ако ми предложиш нещо по-добро и ако съумееш да го направиш, аз ти обещавам пред свидетели, че ще те направя свой първи лейтенант във всичко. Ще ти оставя и всички сделки, които си предприел с приятелите си… чужденци. Кълна се.
Казвайки това, дон Маранзано направи бързо кръст върху устните си с нокътя на палеца си.
След това бавно очерта още веднъж върху лицето си белега, прорязваш бузата на Лъки, и каза:
— Моля те да разбереш… Между нас това трябва да бъде белегът на приятелството.
Десният клепач на Лъки се затвори напълно, той промълви:
— Белегът ще остане до смъртта ми.
Докато казваше това, лявото му око гледаше дон Салваторе, без да мигне, но подобно на децата, той си обещаваше наум: „Най-вече до твоята смърт, стари мръснико.“
Стиснаха приятелски ръцете за довиждане и се разделиха, както се полага на добри сицилианци!
Това се случи на 15 април 1931 година. В своя кабинет на Второ авеню N165 Масерия ругаеше като хамалин. Той не беше доволен. Не убиваха достатъчно кастеламарци. Никои не беше намерил начин да пробие дебелото шкембе с ланец на този педераст Маранзано, който говореше латински като кюре, вместо да говори хубавия сицилиански език, разливащ се по-добре от виното за причастие в устата на истинските мъже.
— Като говорим за вино… запазил съм маса у Скарпато — предложи Лъки Лучиано. — Каня те. Няма нищо по-добро от едно хубаво ешмедеме, за да намерим решение на проблемите си… При десерта ще ти кажа как можем да премахнем излишния дон.
Идеята очарова Джо Масерия. Те излязоха, хванати подръка, и се смесиха с обедната тълпа. Един автомобил, каран от Чиро Теранова, до който седеше Бъкси Сийгъл, се откъсна бавно от тротоара. На задната седалка седяха Вито Дженовезе, заобиколен от Джо А. Адонис и Албърт Анастасия. Собственикът на ресторанта „Нуова вила Тамаро“ Джерардо Скарпато, според традицията, им беше запазил ъглова маса срещу входната врата. Залата беше препълнена. Скарпато говори за приятеля си Теранова, който би трябвало да яде по-често от скапаното си артишо заради черния дроб, на път да се пръсне. Когато Масерия започна да поръчва обяда, повдигна учудено вежди: голямо блюдо с предястието, и като допълнение към него двойна порция аспержи, майонеза, спагети по болонски, макарони с миди и скариди, лангуста Фра Дяволо, сирене „горгонзола“ и мешана салата с миризливи треви, шоколадова паста със сметана. И за да се полее всичко това, червено „Кианти“. Да кажеш на човек, живеещ извън закона, че току-що е поръчал последния си обед, е от онзи род мисли, които не изказваме на глас. Но така или иначе Джерардо Скарпато си беше особен вид скъперник, запазващ мислите си за себе си. Вярно е, че и да ги разкажеше, другите едва ли биха спечелили много…
Докато Масерия се тъпчеше, Лучиано поддържаше разговора. Обикновено без особен апетит, този ден той не яде съвсем нищо. От гледката на потеклата по зелената жилетка на Джо Боса жълта майонеза от аспержите му се гадеше. Като извинение за това, че не яде, той изтъкна, че ако зъболекарят, лекуващ единадесетте му избити зъба не свърши бързо и качествено работата си, рискува да остане без своите.
Донесоха втора бутилка „Кианти“. Джузепе Масерия продължаваше да си пълни търбуха. Залата се беше опразнила. Донът поиска капучино, за да прекара пастата: — Тия двете винаги вървят заедно, мръсниците… (Игра на думи. На френски език capucin е член на ордена на капуцините, а religieuse има значение на религия, вяра, но и на вид паста. — Бел. прев.) — пошегува се той — после можем да изиграем един клоб. (Клоб — разновидност на руско-унгарската игра на карти „калабриас“, на почит в средите на гангстерите.) Това помага на храносмилането.
Джерардо Скарпато разчисти масата, донесе сукно и картите и се поклони:
— Оставям ви. Тук сте като у дома си, аз може би ще отида да половя риба…
Първата игра беше определено за Масерия, когото Франк Костело беше научил на някои тънкости на играта. Но не това дразнеше Лъки. Той така великолепно лъжеше, че и с никакви карти можеше да обърне играта в своя полза. Притесняваше го това, че до него Масерия цапаше картите с отвратителните си дебели пръсти, потънали в сланина, оплескани с шоколад и сметана от десерта. Той стана нервно:
— Късметът е на твоя страна, Джо… Извини ме за две минути, ще отида да си измия ръцете…