Масерия се усмихна:
— Надявам се, че ми имаш доверие? Ще раздам картите…
Той започна да раздава картите. Лъки поклати глава в знак на одобрение. Вратата на тоалетните се затвори след него. Джо Боса бързо обърна картите на противника си, за да ги види, подмени един ас каро, който му вършеше добра работа, с девятка пика. С асо каро в ръка той тържествуваше, когато входната врата се отвори и нахлуха четирима мъже. Масерия мигом разпозна Анастасия, Дженовезе, Джо Адонис и онзи мръсен дребен евреин Сийгъл, който вече стреляше по него с колта си калибър 32, като се смееше нервно…
Всички изпразниха съзнателно барабаните на пистолетите си. Те направиха точно 18 дупки в белите стени на ресторанта на Скарпато. Останалите шест куршума потънаха в главата и сърцето на Джо. Той рухна на масата, протягайки пред себе си стиснатия между мръсните си пръсти ас каро, скръбен свидетел на живота му на слаб играч.
Убийците прибраха оръжията си всеки според навика си, кой в кобура на гърдите си, кой напъхвайки горещото дуло в пояса си. Те излязоха спокойно на улицата, качиха се в черния „Крайслер“, който ги чакаше със запален мотор, точно приготвен за тръгване.
— Потегляй бързо, Чиро — заповяда Бъкси Сийгъл, преди да се е затворила последната врата.
Чиро Теранова, включвайки на първа, натисна много силно педала на газта и двигателят блокира. Ръката му върху ключа затрепери така силно, че колата остана неподвижна няколко секунди, които се сториха вечност на убийците.
— За бога, няма ли да побързаш бе, лайно — изрева Анастасия от задната седалка.
Бъкси Сийгъл дръпна Теранова за яката, откъсна го от седалката му, удари главата му в предното стъкло, прехвърли го през себе си и зае мястото зад волана.
— Не виждате ли, че се насра в гащите? Позеленял е като скапано артишо, тоя никаквец…
Задушаван от презрение, Бъкси по-скоро бълваше думите, отколкото изричаше обидите. Това беше реквиемът на Чиро Теранова. (Чиро Теранова беше осъден, защото за момент загуби достойнството си. Мафията оскуба лист по лист Краля на артишото, който въпреки всичко беше истински шеф на банда в Бронкс, доказал неведнъж храбростта си. Всеки момент на слабост се заплаща скъпо. Мафиозите покрусиха сърцето му с жестоки подмятания. Отчаян, Чиро Теранова наистина умря от скръб.)
Бъкси сръчно отлепи „Крайслера“ от тротоара и се включи в движението.
Полицаите вече пристигаха с ревящи сирени. Лъки ги чакаше спокойно, още повече че самият той ги беше повикал. Отговори, че не е видял нищо, а само е чул.
— Какво правехте през това време? — попита лейтенантът.
— Пикаех…
Понеже, не беше чел Лафонтен, той не добави: „… или това не ви харесва?“ Но казаното от него бе потвърдено от жената, обслужваща тоалетните в ресторанта на Скарпато. Полицията му сложи висока оценка по невинност.
Смъртта на Джо Боса дойде навреме. Хората в двата лагера въздъхнаха с облекчение. През първите дни на примирието всички, начаса сплотени, се постараха при отдаването на последни почести на починалия дон. Джузепе Масерия имаше право на погребение на държавен глава. Наследникът му — Чарли Лъки Лучиано, умееше да изпипва нещата.
За сметка на това на големия победител, дон Маранзано, му липсваше всякаква скромност. Мислейки се за Цезар, той мобилизира легионите мафиози от всички щати. Свика ги, за да се короняса в най-кратки срокове като capo di tutti capi. В книгата си за мафията Ги Талез разказва за това събитие:
„Маранзано председателствуваше този митинг, организиран в наета за случая зала в Бронкс. Той обясни на своите 500 слушатели, че ерата на престрелките е свършила и че настъпва дълъг период на спокойствие и хармония. След това изложи плана си за реорганизация, създаден отчасти върху военните принципи на Цезар: Всяка банда щеше да бъде командувана от capo — шеф, който щеше да има на свое подчинение sottocapo — заместник-шеф. Този заместник-шеф от своя страна щеше да командува caporegimi, натоварени да ръководят редовите войници. Всяка единица щеше да бъде смятана за семейство и щеше да действува в рамките на строго определена територия Capo di tutti capi — шефът на всички шефове, щеше да бъде над ръководителите на всички фамилии. Именно тази титла искаше да си присвои Маранзано.“
Това поведение — дотягаше повече на присъствуващите от неразбираемите латински цитати, с които ги засипваше дон Салваторе. Този сицилиански Цезар, стремящ се да се короняса за император по начина, по който го беше направил малкият корсиканец Наполеон, не ценеше достатъчно френската революция, за да прочете речта на граф Мирабо на Учредителното събрание. В нея пророчески се казваше: „Разстоянието от Тарпейанската скала до Капитолия е малко.“ (Тарпейанската скала се е намирала на югоизточната страна на Капитолийския хълм в древния Рим. От нея са хвърляли осъдените за предателство. — Бел. прев.) Този пропуск щеше да му струва скъпо.