В 13,45 ч. вратата се отвори така неочаквано и стремително, че само двамата най-бързи телохранители вече бяха с оръжие в ръка.
Задъхан, Томи Лукезе ги успокои с един жест и хвана за ръката Маранзано, който се беше изправил:
— Трябва спешно да говоря с теб… Том Галиано забърква странни комбини… Ядосан, Маранзано излая:
— Имам работа… Изчезвай… Ела към пет часа.
Но Лукезе не пускаше ръката му.
Вратата се отвори отново. Четирима мъже се вмъкнаха в стаята, от тях тримата с пистолет в ръка. Четвъртият размахваше обвита с целофанен калъф карта и позлатена значка:
— Федерални агенти… Данъчен контрол… Никой да не мърда.
Лукезе му посочи с глава кой е Маранзано и му пусна ръката.
Тримата „агенти“ строиха в редица телохранителите, обезоръжиха ги, след това новодошлите заобиколиха дон Салваторе и го побутнаха към кабинета:
— Не се притеснявайте, ако няма грешка…
Грешка нямаше.
Едва затворили след себе си двойната тапицирана врата и четиримата убийци се отдръпнаха и извадиха ками с дълги тънки острия. С изскочили от орбитите очи Маранзано вероятно беше по-нещастен от любимия си герой Юлий Цезар, узнал за предателството на Брут. Той закрещя. Хората, които го бяха заобиколили, които щяха да го докоснат, да го прободат, бяха от прокълнатата раса, това се виждаше по безмилостните им лица: бяха евреи. Релис удари пръв, след него Левин, но камата му се плъзна по едно от ребрата и той изпсува страшно, тъй като, за да я извади, си нарани пръстите. Ъруинг Голдстейн (Известният актьор Едуард Г. Робинсън беше негов абсолютен двойник.) нанесе три удара с камата си, издавайки всеки път едно гръдно „ха“. Салваторе Маранзано падна по гръб на земята. Той хлипаше и не беше ясно дали се тресе от плач или от наближаващата смърт. Бъкси Сийгъл се наведе мълчаливо. С острия връх на камата си, с рязко движение на дланта той разряза лицето му от дясната скула до върха на брадичката:
— Това ти е хубав спомен от Лъки, мършо! Той ме натовари да ти предам, че това е от бамбино…
Дон Салваторе изрева толкова силно, че Бъкси нервно, с един удар, му преряза гърлото, успявайки в последния момент със скок встрани да избегне струята кръв, която бликна спорадично.
— Свиня… — изруга Сийгъл.
— Има нещо такова… — изсмя се Релис, който за всеки случай изстреля два куршума в главата и два в областта на сърцето на Цезар от мафията.
Четиримата излязоха спокойно.
— Готово — каза Бъкси на Томи Лукезе, минавайки в преддверието. Последният се втурна в кабинета, констатира със сигурност, че дон Маранзано е мъртъв, излезе оттам и посъветва телохранителите, все още наредени покрай стената заедно с Грас Самуелс.
— Отведете момичето… Ако искате да си намерите бачкане отново, погрижете се добре за нея. Не трябва ченгетата да я открият прекалено бързо.
Без да чакат повече обяснения, мъжете заобиколиха момичето, което вече пищеше, и се юрнаха по стълбите.
Томи Лукезе не можеше да дойде на себе си от изненада, че планът бе осъществен така бързо и без грешка, върна се още веднъж в кабинета на Маранзано, за да се увери напълно. Старият дон не беше помръднал, изскочилият от джоба на жилетката му часовник гледаше мафиоза със студеното си стъклено око. С края на пръстите си, за да не се изцапа с кръв, Томи Лукезе започна внимателно да пребърква трупа. Взе едно черно тефтерче, с което мъртвият не се разделяше никога, както и една внушителна пачка от банкноти по 1000 долара. От вътрешната страна на сакото, забодени с карфици за подплатата, цял един малък свят от светци и светици, изобразени наивно върху медальони, се възмущаваха тихо от допира на ръката:
— Нещастен глупак, и за какво ти послужиха? — каза съкрушено Томи.
Съзнавайки какво е казал, той побърза все пак да се прекръсти.
На излизане Томи се сблъска с Боби Дойл. Боксьорът, с пистолет в ръка, се връщаше, за да доубие евентуално жертвата, ако работата не бе свършена докрай. Знае ли човек?
Томи го отпрати.
Вече между етажите Боби Дойл видя Винсънт Кол да се качва. Идваше в уречения час, за да изпълни сключения договор и да премахне Лъки Лучиано. Боби Дойл се поколеба. Ако пречукаше Кол, Лъки щеше завинаги да му бъде задължен. Славата на Бясното куче, въпросителният поглед, който той му хвърли за стотна от секундата и воят на полицейските сирени, го разубедиха. Чу само гласа си да препоръчва горещо на убиеца:
— Бързо… бързо… трябва да се изнизваме… Маранзано се остави да го пречукат… Вече нищо няма значение… Ченгетата са тук.
Бясното куче спокойно се завъртя на пети и заслиза флегматично по стълбите, докато боксьорът се втурна надолу, вземайки по четири стъпала наведнъж. Той попадна право в ръцете на, полицаите, задържаха го, без много да се церемонят. Винсънт Кол мина невъзмутим и излезе на улицата, без някой да го спре.