И Чарли беше.
Той си имаше други грижи. През 1932 г. кризата беше достигнала връхната си точка. Отчаяни, американците се сърдеха и роптаеха срещу целия свят, но преди всичко срещу президента си Хърбърт Кларк Хувър, неспособен да стои на кормилото на Америка. Тъй като президентските избори наближаваха, Организацията трябваше да реши как да играе определена роля в тях, за да получи сериозни гаранции за бъдещето си при новата власт.
Републиканската партия губеше влиянието си, а при демократите им оставаше техният приятел Ал Смит, който носеше тежкия кръст на католическото си вероизповедание. Лъки започваше да опипва терена около Франклин Делано Рузвелт, демократ, губернатор на щата Ню Йорк, когато едно обаждане по личния му телефон в Уолдорф го очарова. Звънеше Негово високопреосвещенство кардиналът на Филаделфия Догерти. Той му съобщи без заобикалки, тъй като говореше на свой син, верен католик от Сицилия, че Ватиканът определено се надява италианските му деца, както и в миналото, да подкрепят кандидатурата на Ал Смит. Лъки се нагърби с това задължение и получи благословията на кардинала. Лучиано се обърна към Костело, който бе слушал странния разговор по втората слушалка на телефона, и се пошегува: „По-добре е да чуеш това, отколкото да получиш куршум, калибър 38.“ При все това мозъчният тръст на Синдиката на престъпниците смяташе, че Ал Смит, когото обичаха заради неговата лоялност и поради това, че винаги държеше на дадената дума, ще загуби. Да го подкрепят, означаваше за тези играчи, свикнали да печелят винаги независимо от средствата, използвани за достигане на целта, да поемат прекалено голям риск.
Но не всички шансове бяха на страната на Рузвелт. За да може наистина да храни надежда, му беше необходима масовата подкрепа на неговия щат — щата Ню Йорк.
— Рузвелт нямаше никакъв шанс град като Ню Йорк да гласува за него, ако не сключеше споразумение с Тамани и през 1932 година, а типовете, които контролираха Тамани, бяха под мой и на Франк Костело контрол. Именно това очаквахме, тъй като имах странно предчувствие по отношение на Рузвелт. Смит ми беше много симпатичен и исках него за президент, но той не умееше да говори по-добре от мен, а все пак би ми било неприятно да видя в Белия дом някого, който говори така, като че ли идва направо от Лоуър Ист Сайд. Имах чувството, че Рузвелт ще има леко предимство пред Смит. Уважавах го, защото беше един от онези образовани хора от висшето общество, с които общувах много в Палм Бийч и Саратога. Но нещо ми казваше, че на Рузвелт не можем да имаме доверие. Разговарях за това с Костело и Лански и те ми се изсмяха в лицето. Костело ми каза: „Чарли, ти не се чуваш какво говориш. Аз на практика живея 24 часа от 24 възможни с тези политици и ги познавам по-добре от теб. И мога да ти кажа веднага, че Рузвелт толкова силно иска да стане президент, че ще направи всичко, включително и да ти оближе задника на витрината в «Chez Macy», ако това може да му помогне.“ (Le Testament.)
Лучиано постепенно осъзнаваше доводите на Костело, подложи ги на солиден анализ и стигна до заключението, че този Рузвелт, за да стигне до президентското кресло, ще бъде принуден да се настани в Тамани хол, следователно да преговаря с тях.
Тук му е мястото да кажем, че по онова време вниманието му беше отвлечено от политическите дадености поради една налудничава история, предизвикана от човека, за когото Бъкси Сийгъл беше казал точно, че ще изпълни докрай задълженията си: Винсънт Кол.
Бясното куче работеше от време на време за бандата на Дъч Шулц. След убийството на Маранзано той разтръби наляво и надясно, че Чарли Лучиано, е осъден на смърт от него, няма никакъв шанс да се спаси и че заедно с живота си ще се прости и с прякора си. Уведомен, Дъч Шулц му каза публично, че с изчезването на Маранзано изчезнаха „всичките глупости от едно друго време и от един друг свят, че Чарли Лъки, ще бъде неприкосновен, докато направи сериозен пропуск по отношение на Организацията, и че лично самият той — Дъч Шулц, ще следи за това.“
Унижен, Винсънт Кол намисли на секундата да унищожи бандата на шефа си. На първо време той се опита да увлече след себе си в своя бунт един от лейтенантите на Дъч, но последният — Барели, отказа енергично. Бясното куче го уби заедно с любовницата му.
По-предизвикателен от когато и да било, Бясното куче нае канцеларии на сто метра от тези на Шулц, а след това събра банда от окаяни наемни убийци без работа след Чикагската конференция, с които започна да напада конвои с алкохол. Стигна дотам да напада тайните заведения от собствения си периметър, убивайки безпричинно шофьори и съдържатели. Реакцията на Дъч Шулц бе ужасна: той отвлече брата на Бясното куче — Питър Кол, уби го хладнокръвно на една улица в Харлем и изпрати бележка на Винсънт: „Идете си приберете боклука…“ с адреса, където между кофите за боклук лежеше трупът.