В желанието си да осигури достоен живот на новата си половинка Бясното куче реши да оскубе още веднъж Оуни Мадън, който вече два пъти беше принуден да си даде лептата. Този път той заплаши, че ще убие жена му, в случай че не получи навреме 100 000 долара…
Сгреши само в едно: забрави, че Джой Рао, осмян за това, което се случи на 107-а източна улица, беше все още жив. И не само жив, а и напълно заразен от болестта на Кол.
Патрулирайки с четирима убийци, той забеляза Кол в една телефонна кабина. Накара да спрат колата, приближи се, и с «Томпсън» в ръце първо направи на сол стъклените стени на кабината. Макар все още незасегнат, Кол изрева като смъртно ранен и започна да се хвърля във всички посоки, без да може да извади пистолета си от кобура. Джой Рао се приближи и подхвърли:
— Почакай, ще те успокоя…
Той натисна спусъка. Петнадесет куршума засегнаха Бясното куче в главата и гърдите. Той се сгърчи между парченцата натрошено стъкло. От конвулсивно свитата му уста потече кървава пяна, сякаш се опитваше да каже нещо. Джой Рао спази традицията и му пребърка бавно джобовете. 101 долара всичко:
— Бедна работа… ще бъде погребалната церемония за бясно куче.
Събитието можеше да бъде определено като незначително, ако един неподкупен съдия (нека кажем по-скоро съдия-следовател, когото Тамани хол не пожела да издигне като кандидат на демократите за поста губернатор, Самюъл Сибъри, не беше натоварен да води официално разследване за корупцията в управлението. Убийството на невинните на 107-а източна улица, оправдаването на Винсънт Кол, екзекуцията му в телефонната кабина му позволиха да си създаде репутация на безпощаден обвинител. Той видимо се наслаждаваше на това да разобличава явните връзки, съществуващи между кмета на Ню Йорк Джеймс Ж. Уолкър, Лучиано, Костело, Шулц и Бухалтер. Самюъл Сибъри започна дори да води обстойни следствия за връзките на високопоставени държавни чиновници и влиянието върху банковите им сметки, които нарастваха, докато жизненото равнище в национален мащаб спадаше все повече и повече…
През цялата 1932 г. той бомбардира бедния Джими Уолкър всеки два дни с по едно тежко обвинение. Франк Костело, известен с черния си хумор, казваше:
«Горкият Джими, всяка сутрин пред вратата му има бутилка мляко и вестник. Колкото по-бяло мляко пие, толкова по-черни са новините, които чете за себе си…»
— Както я е подкарал, този луд Сибъри най-накрая ще ни натрие муцуните с нещо гнило. Нека Меир да се заеме с него. Трябва наистина добре да го «смажем».
Мерките на Меир Лански бяха добре известни. В частен разговор на четири очи Костело използва доказания си талант и дипломатическа ловкост, за да го убеди — Самгоъл Сибъри, — че освен всепризнатата и ценена от всички независимост на духа той има нужда и от подходящи средства, за да води както трябва борбата си срещу престъпността, тази проказа на модерните времена… Че малко почивка и развлечения ще му се отразят добре, преди да се захване сериозно със задачата си. Че освен това в кабина N12 на Кънтри клъб ще намери сак за голф, съдържащ два милиона долара в дребни, използвани вече банкноти… На следващия ден съдията разобличи във в. «Ню Йорк таймс» опита да го корумпират, на който бе станал обект. Разследването му напредваше бързо, преобръщайки достойните за съжаление навици на политиците.
Изведнъж под натиска на скритата за външния наблюдател паника Тамани хол се раздели на две. Джими Хинес обяви, че ще поддържа Рузвелт, а големият шеф на Тамани хол, Албърт С. Маринели, оставаше верен на бившия губернатор Ал Смит. Адвокатът М. Д… поиска да се срещне с Чарли Лучиано и Франк Костело, казвайки, че има финансови затруднения за успешното водене на предизборната кампания на Рузвелт и че ако Организацията наклони везните на тяхна страна, много неща биха могли да се уредят. В този смисъл бе сключен един първоначален договор. Тъй като системата беше «Аз на тебе, ти на мене», две седмици по-късно в една реч, произнесена в Албани, губернаторът Ф. Д. Рузвелт, критикувайки остро царящата на всички равнища в администрацията корупция, отбеляза, че макар да е съгласен и да се присъединява към усилията на съдията Сибъри, трябва все пак да отбележи неубедителността на представените доказателства срещу кмета Джеймс Уолкър или Джими Хинес. Общественото мнение бе леко озадачено, докато Лучиано, Костело, Меир Лански празнуваха събитието с помощта на голямо количество «Моет е Шандон» в Дейвс Блу Рум.
Но намеренията и обещанията са едно, а осъществяването им — друго… Организацията мобилизира войските си, съобщи на Ал Смит, че го зарязва, и успя да изтласка Франклин Делано Рузвелт до поста официален кандидат на Демократическата партия за президентските избори.