И така, това, което трябваше да се случи, се случи. Франклин Делано Рузвелт бе избран за президент на Съединените американски щати донякъде благодарение на Организацията.
Предсказанието на Ал Смит се сбъдна. Няколко дни преди Коледа новият президент направи на контрабандистите на алкохол най-красивия отровен подарък, като сложи край на «благородния опит». Сухият режим бе живял, занапред на тях щеше да им бъде трудно да живеят, ако не се преориентират много бързо. Тази година не пиха точно за здравето на добрия Дядо Коледа Рузвелт.
Костело изигра великолепно номера. Той стоеше зад кулисите, както обикновено, но оттам ръководеше един контрабандист на алкохол, Ъруин Хайм. Той пък имаше зад гърба си редица хора на закона и това му позволи да създаде «Сдружените снабдители», анонимно дружество за разпространение на алкохол. Дружеството получи изключителното право за внос на две големи марки уиски, произвеждани от почтената английска фирма «Уитли Къмпъни»: «Хауз ъф Лордс» и «Кингс Рансъм». Фил Кестъл наложи тази вече разрешена стока в обществените заведения, създавайки един нов бизнес, безкрайно плодотворен. (По-късно това щеше да предизвика огромен скандал. Когато през 1945 г. Хари Труман се настани в Белия дом след Рузвелт, той определи за свой първи съветник генерал-майор Хари Вон — близък приятел на Уйлиам Хелис, наричан Златния грък. Кметът на Нови Орлеан Робърт Фаестри представи Хелис на франк Костело и прие да бъде официалният гарант на кредит от 350 000 долара, за да се сдобият с «Уитли Къмпани». Предателство позволи на акционерите на «Уитли» да научат, че истинският купувач е Костело. Обявено бе, че продажбата се анулира. Но тя не беше анулирана. През 1949 г. сенаторът Джоузеф Лакарти се развихри срещу ген. Вон. Той успя да докаже, че последният злоупотребявал с предишното си положение в Белия дом по времето на президента Рузвелт, като е доставял жито на компанията «Уитли», докато в страната житото не е достигало. Макарти доказа, че «Уитли» принадлежи в действителност на Хелис, Найм и Костело. Хари Труман бе принуден да отстрани съветника си, обвинен в «незаконно оказване на натиск».)
От своя страна Лучиано, Лански, Сийгъл и Адонис станаха чрез подставени лица акционери в «Капитол Вайн енд Спирит», снабдително дружество с изключителни права върху разпространението на най-добрите вина, шампанско, френски спиртни напитки.
Джейкъб Бронфман, асоцииран към Левис Розенстийл, поемаше контрола над «Шенли енд Сийгръмс».
Следователно Организацията държеше под свой контрол легалното снабдяване с алкохол и изискваше от собствениците на ресторанти, кабарета, нощни локали и тайни заведения, превърнати в барове, да се обръщат към нея за доставките на алкохол. В наши дни тази практика е още жива. Аз съм бил свидетел на това. Слабоплатени, тъмните субекти и въобще дребните риби продължиха трафика на алкохол в страната, за да се избягнат законните такси.
Чрез посредничеството на «Моласка Къмпани» Меир Лански търгуваше незаконно дори с меласа, за да получи алкохол на ниски цени. Той го правеше скришом от Организацията, лъжейки по този начин съдружника си Бъкси Сийгъл. За негов срам за измамата му научиха всички, когато федералните агенти (от кого ли предупредени?) разрушиха помещенията и унищожиха запасите му…
Меир Лански получи строго предупреждение от Лъки Лучиано за това, че бе поискал да бръкне скришом в меда, но нещата не отидоха по-далеч.
Висшата комисия, наричана по-просто Групата на Великите седмина, виждаше как нейните членове усъвършенствуват личните си организации. Освен процентите, получавани от почти всички незаконни дейности, ето как Великите седмина си поделиха и бъдещето:
Чарли Лъки Лучиано: контрол над проституцията. Поверил на Вито Дженовезе трафика с опиатите. Капо на семейство Масерия.
Франк Костело: контрол над игрите. Поставяне на ротативки по цялата територия. Поверил на Франк Ериксон различните залагания (конни надбягвания, надбягвания с хрътки, боксови срещи, бейзболни мачове и т. н.). Поверил на Денди Фил Кастъл навлизането на незаконната търговия в Луизиана. Голям бос на обществените връзки, номер 1 на «специалистите по смазване». Осигуряващ връзката с политиците.
Меир Лански: съдружник открай време на Беджамин Сийгъл в черната борса. Ръководител на Банката за смазване. Постоянен съветник на Лучиано. Финансов експерт на Синдиката на престъпниците. Ще организира хотелската индустрия и най-вече хазартните игри и казината в Хавана и на Карибските острови.
Бенджамин Бъкси Сийгъл: шеф (заедно с Албърт Анастасия) на изпълнителната власт на Съда Кенгуру, прословутия «Мърдър Инкорпорейтид». Осигурява строго наблюдение на незаконната търговия в нощните заведения. Ръководител на легалното снабдяване с алкохол в източната част на страната.