Затова, когато новият кмет на Ню Йорк заповяда на полицията да заобиколи нареждането на съдията Стронг, гражданите помислиха, че става дума за поредната лоша шега, че това е маневра за заблуда на противника, за да ги накарат още веднъж да повярват, че ще се случи нещо изключително.
Беше им сервирана добра изненада.
Ла Гуардия свика радиото, новинарите, печата и пред смразените представители на средствата за масова информация с пожарникарска шапка на главата и въоръжен със секира Цветенцето изтърбуши половин дузина автомати. Повече от двеста други бяха иззети от различни места и бяха хвърлени в Ист Ривър.
Недоверчивият Франк Костело каза: «Какви времена! Ние сме наистина напълно извън закона…»
След което взе нови мерки.
Като начало той предвидливо струпа ротативки за повече от един милион долара в старите тайни складове от благословеното време на незаконната търговия с алкохол. След това направи така, че приятелят му Хю Лонг да го покани в Луизиана, за да смени за кратко време обстановката, но и за да се хвърли с Едноръките си бандити в покоряването на нови територии. Само Господ знае колко благодатна почва, за такова нещо е Югът! Първите признаци за съществуването на мафията, а така също на камората, а след това и на Сицилианското сдружение бяха забелязани в Нови Орлеан. Внедряването на тези организирани форми на бандитизъм там беше най-интензивно. Но те бяха нищо в сравнение с екстравагантните порядки, наложени от не по-малко екстравагантния губернатор на Луизиана.
Този последният, Хю Пърс Лонг, създаваше сериозни проблеми на всеки, който се опитваше да опише точно неговата личност. Не можейки да отрече селския си произход, той посещаваше висшето общество, което беше очаровано, когато видеше големите му дървени сабо на прага на патрицианските си домове. Заклет пияч, той очароваше с пиянството си най-убедените въздържатели. Той заявяваше открито на публични места, че ще е първият диктатор в САЩ и че ще стъпче безволевата немощ на демокрацията, за да раздаде на народа богатството на тръстовете. Политическата му програма се съдържаше в едно изречение: «Ще забраня на всеки гражданин да има доходи, надхвърлящи един милион долара годишно. Излишъкът ще бъде разпределян поравно между всички».
По време на предизборната кампания, срещайки съперника си в най-елегантния клуб на Сандс Пойнт, той си разкопча панталона и се изпика пред всички върху крака на смаяния си съперник, заявявайки: «Вие сте стена, която няма да устои на моя натиск». Обаче фактът си е факт! През 1928 г, той бе избран за губернатор на Луизиана. След това се кандидатира и беше избран за сенатор, дори преди да изтече мандатът му на губернатор! Този, когото привържениците му наричаха нежно «Мартин Рибаря» вероятно заради това, че избягваше всячески допира с водата, беше наречен King fish, което преведено означава «риба-луна», но на жаргон значи главатар.
Той беше станал главата на банда по време на бурните си престои в Ню Йорк в едно тайно заведение за алкохол, принадлежащо на Франк Костело. Старата лисица на Големите седмина бързо разбра каква полза ще има синдикатът от този коз в ръцете си. Беше очевидно, че Мартин Рибаря не отказва да участвува в комбини. За да бъде абсолютно сигурен, Франк накара да му пробутат една много красива проститутка от стадото на Лъки Лучиано. Хю се влюби във Ванеса дьо Л… — венецианка с руси коси. Игрите им бяха старателно фотографирани. Когато му показаха снимките, губернаторът избра тази, на която мъжествеността му бе най-добре изразена, прибра я грижливо в портфейла си, заявявайки на лицето, което му беше донесло снимките:
— Сигурен съм, че моят приятел Костело, който е джентълмен, ще унищожи тази колекция, която не е за показване на когото и да било…
Обещаха категорично да направят това. (Изправен пред комисията Кефовер през 1951 г. Франк Костело заяви, че сенаторът Лонг го е помолил да инсталира ротативките срещу процент, цялата сума от който е щяла да бъде давана на сиромасите в Ню Орлеан. Заем се дава само на бедните…)
Разбира се, имаше последствия. Незабавно, като рояк скакалци, хиляди Едноръки бандити се стовариха над Нови Орлеан, поканени официално от губернатора Хю Лонг за развлечение на управляващите от него: «Тук всички сме възрастни хора и онези, които смятат, че е по-добре да пускат монети в автоматите, отколкото те да им пробиват хастара на джобовете, имат пълното право да го вършат…» — не се поколеба да заяви той.
Беше създадено дружество «Луизиана Минт Къмпани», за да се избягнат известните нюйоркски неприятности. Хю Лонг се погрижи да купи съдиите, така че да издават «нормални» присъди. Което те и направиха.