Всъщност през годините след сухия режим американците прецениха, че черноборсаджиите на алкохол са вършили само добра работа, давайки им възможност да пият.
Ето как Франк Костело реагира бързо и се прехвърли в Луизиана, за да устои на взетите от Фиорело Ла Гуардия мерки за преследване и наказване на престъпленията. (Би могло да се помисли, че Фиорело Ла Гуардия е образец за неподкупен човек. Ние не сме толкова сигурни в това, или в противен случай ще трябва да ни бъде обяснено, как е станало възможно за Франк Костело да поддържа в продължение на дванадесетте години на мандата на кмета една «неограничена» игра на зарове в самия клуб на Ла Гуардия на Лексингтън авеню (Харлем), републиканския клуб Хораций Хардинг. Охраната е била поверена на Вито Маркантонио, известен мафиоз от фамилията на Томи Лукезе, един от петимата големи, напълно предани на Чарли Лъки и Франк Костело. Там са се разигравали безнаказано милиони долари и ние имаме доказателства, че Вито Маркантонио, на всичкото отгоре избран за депутат на Харлем, е бил закрилян от Ла Гуардия.)
Кметът на Ню Йорк не се задоволи с това.
Служители от Федералната данъчна служба, които Костело смазваше обилно, го предупредиха, че Дъч Шулц трябва да бъде нащрек. Един млад прокурор от администрацията в Южен Ню Йорк, Томас Е. Дауей, го държи под око, а Дауей не беше за пренебрегване. Нали той бе станал причина да осъдят за данъчни нарушения Легс Даймонд и Големия Уокси Гордън, без синдикатът да може да предотврати удара!
Лъки щеше да вземе необходимите предпазни мерки. Нарече се «професионален играч» и декларира за изминалите пет години годишен доход от 25 000 долара. При това със страшни ругатни: «Това правителство е сбирщина от мръсници. То приема да се правят декларации за доходи, получени по незаконен начин, взема процента си, без да се учудва, че законът е бил нарушен. Тия хора нито разсъждават логично, нито са морални, нито са редовни. Те си пълнят гушите от няколко места». По този начин Лъки ставаше неуловим, тъй като данъчните злоупотреби бяха единственият начин, който хората на власт бяха намерили, за да се отърват легално от гангстерите.
Шулц се намираше в деликатно положение. Младият прокурор Дауей бързо го обяви за «Обществен враг N1». Вестниците го последваха.
По онова време Дъч Шулц, чието поведение по отношение на синдиката си оставаше поведение на самостоятелно присъединил се, като че ли страдаше от неутолимо чувство за извратен апетит. Той имаше изключителното право за пласиране на бирата, изнудваше продавачите на месо на едро, а така също и осигуряващите транспорта между продавачите на едро на хранителни продукти и ресторантите с голяма клиентела. Той посегна също и на игрите, но никой не можеше да каже нещо, тъй като единствен не пренебрегваше ограничените печалби от незаконните лотарии в бедните квартали, както и тези от лотариите с цифри. (Лотарията с цифри, имала огромен успех, особено в Харлем, е хазартна игра, при която трябва да се избере едно число между 1 и 1000. Печелившите номера се обявяват след пристигането на резултатите от последното конно надбягване на територията на САЩ в зависимост от номера върху жокейското сако при старта и реда на пристигане. Това е нещо средно между лото и залагания на конните надбягвания.) Но дребните печалби, умножени по хиляди играещи, осигуряваха в крайна сметка огромни облаги. Неговият Меир Лански се казваше Ото Берман, наричан Абадаба (от името на едно лакомство за деца, което той дъвчеше непрестанно). Финансовият му мозък засенчваше най-обиграните в математическата гимнастика. Благодарение на него Дъч Шулц ограбваше владенията на банкерите в престъпния свят: Уилфред Бръндер, Александър Помпез, Хенри Миро, Джо Исон… Оборотът му възлизаше на 35 000 долара дневно само от жалките малки лотарии. Към 1933 г. той разполагаше с два милиона долара в наличност.
Под натиска на Дауей Федералният съд го обвини в недеклариране на доходи за 1929, 1930 и 1931 година. Само за незаконната търговия с алкохол, за която се предполагаше, че му е донесла 481 637 долара и 35 цента, той дължеше на държавната хазна 92 103 долара и 34 цента. Шулц би платил десет пъти повече, без да му мигне окото, само че освен глобата той можеше да получи и присъда до 43 години затвор.
«Ако си бях останал Артър Флегенхаймер, обичаше да се хвали той, вестниците никога нямаше да пишат толкова често името ми на първа страница, докато Дъч Шулц се е загнездило здравата там…»