Действително Томас Дауей се пазеше от всички полицаи, от горе до долу в йерархията. Той знаеше, че Банката за смазване правеше и най-суровата съвест по-гъвкава, че с всеки изминал ден загниването вземаше все по-големи размери поради безнаказаността на специалистите-убийци.
От своя страна Ла Гуардия поиска от шефа на полицията Левис Дж. Валънтайн да подбира особено внимателно хората си. Последният състави бойна група за борба с черноборсаджиите. Членовете й бяха подлагани на сурови изпитания, преди да бъдат одобрени.
В тази служба за борба с незаконната търговия особено се отличи Ал Скоти. От своя страна Джон О’Конъл, шеф на следователите на специалния прокурор Дауей, постигна сензационни резултати. Той ни разказа за азбуката на своите нови методи:
«Веднага щом назначиха през 1935 г. Дауей да преследва бандитите, занимаващи се с изнудване и незаконна търговия в Ню Йорк, той констатира, че използваните дотогава от предшествениците му обичайни методи за водене на следствие рискуваха да се окажат напълно неефикасни. Затова решихме никога да не атакуваме някой от шефовете в престъпния свят, освен ако не можем да разчитаме на голям брой свидетели, готови не само да свидетелствуват, но и вече обвързани с дадени под клетва показания. (Даването на клетва в САЩ представлява сериозно обвързване. Всеки гражданин, дал под клетва неверни показания, може да бъде незабавно осъден от същия съд на пет години строг затвор. Присъдата е окончателна, не подлежи на обжалване и се изпълнява веднага.) Всъщност най-големият ни проблем беше да накараме хората да свидетелствуват. Знаейки за близостта между големите главатари на престъпния свят и някои нечестни политици, повечето хора се страхуваха за живота си или най-малкото да не бъдат бити, отвлечени или пък да не станат жертва на някоя агресия срещу личността или имуществото им.
Ние се стараехме да вдъхнем у хората доверие към почтеността на нашата организация, към нейната неподкупност и неподатливост на какъвто и да било натиск… Трябваше да прибегнем към нови техники на издирване като например телефонните подслушвания, които са наше изобретение. Този телефонен шпионаж придоби особено важно значение за набиране на доказателства… Друго нещо, ние изземвахме счетоводните книги на служителите, на които онази сган плащаше. Щом някой от тях получеше заповед от данъчните власти да ги представи той незабавно трябваше да ги унищожи. Ние имахме счетоводители, съпровождани от полицаи, които трябваше да осъществяват на място изземването. Разнищвахме тези книги и те неминуемо ни разкриваха следите на сумите, изплатени на тези, които „пееха“ на гангстерите. Ако и след това служителите продължаваха да отказват да сътрудничат, ние ги преследвахме по наказателния кодекс. И тогава те се намираха пред алтернативата или да ни признаят истината, или да отидат в затвора за лъжесвидетелство или отказ да дават показания!»
Като четем тези директни свидетелства, можем да добием представа какъв ужас са всявали изнудвачите, каква власт са имали над всички търговии: действително всяка търговска дейност е била оплетена в стегнатите изкъсо нишки на Синдиката на престъпниците.
Докато се инсталираше валякът, който трябваше да го смаже, Дъч Шулц — първият шеф на банда, който според младия изправител на недъзи Томас Дауей трябваше да бъде убит, не се безпокоеше. Преминал в една златна нелегалност, той беше в течение на най-важното, благодарение на дискретните помещения на Джими Хинес, самия ръководител на Тамани Хол. Нека не забравяме, че добрият Джими имаше акции в доста от предприятията на Дъч…
Събрани в Уолдорф, Лучиано, Лански и Костело направиха кратък военен съвет. Те очевидно не можеха да сторят нищо за Дъч. Костело отбеляза, че мислейки се винаги за най-хитрия, Шулц никога не е бил истински солидарен със синдиката. Това миришеше на зарязване. Много по-хитрият Лански сподели: «В края на краищата ние имаме интерес Дъч да съществува колкото е възможно по-дълго. Ние трябва да му помогнем да се скрие, да му намерим най-добрите адвокати, да мислим вместо него за интереса му, който е наш, тъй като докато тази банда глупаци се занимава с него, няма да се занимава с нас…»
Добре премисленото предложение на Меир Лански беше прието. Лучиано се направи на примерен и чрез Албърт Маринели даде на Томас Дауей да разбере, че е успял да натика в дранголника Уокси Гордън само благодарение на неговите сведения…
Отговорът беше кратък: «Предайте на г-н Лучиано, че ще му се отплатя със същото в съда, когато дойде неговият ред…» Лъки се намръщи: «По дяволите! Много е циничен този тип…»