Между Лучиано, Лански и Шулц се състоя дискретна среща, по време на която Шулц заяви, че определя за свой първи лейтенант Бо Уайнбърг, който да ръководи бандата, да има всички пълномощия, но да бъде и под наблюдението на Организацията. След това той прие да остави съдбата си в ръцете на Дж. Ричард Дейвис, за приятелите Дикси. Дикси, личен приятел на шефовете на Организацията, минаваше за най-добрия адвокат от младото поколение. По-скоро епикуреец, отколкото хедонист, той с най-голямо удоволствие често посещаваше Бродуей, терен за славата на най-красивите певици и балерини за сезона. Естествено тъй като приятелите му контролираха различните заведения, любовните истории не представляваха проблем за него. Вероятно от благодарност Дикси — също играч, посвети забележителния си талант и Правните си знания на създаването на истински помощни служби за всички задържани за участие в незаконни игри или залагания към нюйоркските съдилища. Дяволски изобретателен, Дикси Дейвис поддържаше също отлични отношения и с Джими Хинес. Шулц не му се доверяваше: «Не обичам хорицата, които седят на два стола», като се подразбираше, че предпочита хора, които явно са се определили или към клана, натоварен да се грижи за спазване на закона, или към онези, които правят всичко възможно да го заобиколят. Предната година точно Дикси бе посъветвал Шулц да организира на промишлена основа незаконните си дейности, като създаде строг контрол над всички независими посредници, над всички дребни събирачи на облози, които работеха в най-различните среди и успяваха да измъкнат от хиляди малки хорица залози, макар и по няколко цента, осигуряващи прекрасни доходи благодарение на многочислеността на залагащите. Абадаба Берман оцени правилността на схващането на адвоката, а Дъч Шулц се поздравяваше, че го е приел. Независимо от резервите си към Дикси той го определи за свой защитник. И не сгреши. Невероятен скъперник и за дребните неща, той прие с определено неудоволствие първото решение на адвоката да предложи 100 000 долара, на хазната, за да се освободи от дълга си към държавата. Моргентау отказа високомерно: «Не се пазарим с криминални престъпници.»
Гангстерът разбираше, че този път нещата стоят сериозно. Той се страхуваше и от действията на ФБР. Хората на Хувър натискаха лесно спусъка, обожаваха да стрелят по мишени и печелеха предимство, откривайки стрелбата. Вече имаше неизброими жертви. Момчетата на ФБР също вървяха напред с девиза на Хенри Моргентау: «Не се пазарим с криминални престъпници.» Единствената твърда цена, която ги удовлетворяваше, беше смъртта. Затова той се реши на много мъдро действие — да се предаде, на властите в Албани, оставайки в затвора под охраната на спечелени за неговата кауза пазачи, за да може заедно с Дикси да изработи безотказна система за защита. Когато след няколко седмици реши, че всичко е изпипано, той внесе гаранция 75 000 долара и се намери на свобода.
Най-важното за него беше да избегне процес в Ню Йорк, където общественото мнение вече беше нажежено до бяло от печата. Там всички се отнасяха категорично враждебно към хората от неговата черга.
Дикси направи чудеса, но успя да прехвърли гледането на делото в Сиракуза, малко градче в щата Ню Йорк. Досието по следствието, приготвено от екипа на Дауей още преди две години, представляваше планина от смазващи доказателства. Планината се замъчи и накрая роди мишка.
През април 1935 г. помощникът на главния прокурор Къминсг — Джон Х. Макевърс, добросъвестен човек, подкрепи обвинението. Той беше смазан за по-малко от три часа от адвокатите на Шулц, които изтъкнаха, че в случая виновни са единствено те, тъй като години наред са съветвали клиента си да не декларира доходите си на данъчните власти, за да не попадне под ударите на закона, тъй като доходите, му са имали незаконен произход. Те се шегуваха, подиграваха се с незаконната търговия на алкохол, тази съществувала в миналото дейност, която е могла да възникне само от принудата на един пуритански закон, измислен от мерзавци. Следователно клиентът им беше двойна жертва: първо, тяхна, на платените некадърни съветници, и на второ място, на несправедливия закон. Съдът възприе логиката им. Шулц беше оправдан.
Моргентау, подтикнат от Дауей, незабавно подаде апелативна жалба за преразглеждане на делото. Последният го уверяваше, че междувременно несъмнено ще успее да намери веществено доказателство за това, че три дена преди процеса в Сиракуза Шулц е убил собственоръчно пред свидетели от бандата му един от лейтенантите си, Жул Мартин…
Имайки предвид сицилианската поговорка, че с едно и също зърно не може да се улови два пъти гълъб, Дъч Шулц стигна до заключението, че друг съд, не този в Сиракуза, ще издаде по-справедлива присъда. Той бе удовлетворен. Държавата избра Малон, град на север, близо до канадската граница, и определи дата 10 юни 1935 година.