Шулц незабавно замина за това малко населено място, което живееше спокойно с известно огорчение от живота. За съвсем кратко време той стана идол на постоянните клиенти на баровете, поръчвайки непрекъснато пиене за всички. По свой начин се превърна в дон, тъй като правеше дарения наляво и надясно (На френски език игра на думи: дон означава и дарение, и благородническа титла. — Бел. прев.) на печата, на сираците в полицията, на самотните майки, на риболовните и ловните дружества. Стигна дотам, че подари на пожарникарите великолепна свръх-модерна кола с голяма стълба. Кметът на Малон вече го умоляваше да застава редом с него и на най-малките местни мероприятия. Дали, защото беше от еврейски произход, или защото се беше покръстил в католицизма, но Шулц си оставаше стиснат. И направи сериозна грешка: не направи никакво дарение на различните местни църкви. Духовенството се настрои срещу него и настоя пред властите да сложат край на покваряващото му влияние, което разлагаше брутално спокойното градче. Дауей не чака да го молят и Дъч се намери тутакси в жалкия затвор на Малон, в очакване на процеса. Естествено бедняците, лишени от щедростта му, нададоха вой, че е извършена несправедливост. Налагаше се да им върнат благодетеля.
В такава атмосфера започна вторият процес на Дъч Шулц.
От самото начало Дикси Дейвис повтори удара от Сиракуза.
— Господа съдии, господа съдебни заседатели, преди всичко държа да ви уведомя, че при всички случаи, каквото и решение да вземете, дори то да не е справедливо спрямо него, клиентът ми държи най-вече да изпълнява дълга си на добър данъкоплатец и затова ще внесе, както вече бе предложил, 100 000 долара в хазната, макар че е повече от невъзможно да й ги дължи от гледна точка на закона…
В претъпканата до пръсване зала всички бедняци на града, подпомогнати по не съвсем правоверен начин от Дъч, показаха с буря от подсвирквания, че ценят изключителната щедрост на новия си идол.
Съдебното жури заседава в продължение на цели два дни. На 49-я час председателят му Леон Чапен (председател на Лигата, на производителите на мляко, което накара журналистът на «Ню Йорк Америкън Джърнъл» да напише: «Този човек ми изглежда по-малко бял от онова, което излиза от вимето на кравата») стана прав, за да заяви: «Имаме чувството, че правителството не успя да докаже, че обвиняемият му дължи и един долар данъци, и издавайки присъда въз основа на това убеждение, обявяваме обвиняемия за невинен…»
В залата избухна бурна радост. Вече се пресмятаха количеството и качеството на пиенето, което щеше да плати добрият стар Дъч.
А федералният съдия Фредерик Х. Брайънт дори не помисли да прикрива възмущението си, примесено с тъга. Обръщайки се към Леон Чапен и съдебните заседатели, той им каза с непоносимо твърд за бивши почтени граждани тон:
— Присъдата, която издадохте, е такава, че може да разклати вярата на честните хора в честността и неподкупността. Всички, които са следили това дело, ще са убедени, че сте издали присъда не въз основа на фактите, а по причини, нямащи нищо общо с тях. Ще имате удовлетворението, ако това за вас е удовлетворение, да знаете, че сте нанесли сериозен удар на закона и че сте помогнали и окуражили хората, които го потъпкват. По всяка вероятност те няма да скъпят поздравленията си към вас. Що се отнася до мен, аз не мога да направя като тях.“
Тази окончателна оправдателна присъда след тежкото обвинение — нарушение на данъчния закон, изненада дори Дикси Дейвис. Шулц си вдигна чуковете и се юрна към Ню Йорк, където го очакваше неприятна изненада, този път сериозна. В негово отсъствие властелините от Синдиката на престъпниците си бяха поделили царството му.
Макар понякога да се е проявявал като хищник, Дъч не беше лишен от гъвкавост. С гениална хитрост, вместо да пристъпи към открита борба, предварително обречена на провал, той се направи, че не е забелязал нищо. Разбира се, потърси сметка и заяви, че взема отново юздите в свои ръце, без при това да тръби, че е било извършено предателство и да дава думата на оръжията.
Той има среща с вдъхновителя на операцията. Това непредвидено завръщане постави натясно Лучиано. Но изобретателният Лъки се измъкна по чудесен начин:
— Със съгласието на Организацията ние решихме да поверим на неколцина от нас различните сектори от твоя бизнес, с цел да опазим интересите ти, в случай че те бяха осъдили на дълги години затвор, което по всичко личеше, че ще стане. На няколко души, нали разбираш, така че никой да не може да придобие достатъчно мощ, за да може да ти пречи един ден. Костело и Лански поеха лотариите, „числата“ и хазартните игри, Адонис бирата и алкохола, Лепке и Томи Лукезе изнудването на пазара за месото и транспорта. Цвилман и Уили Морети отговаряха за Джърси сити. Разбираш ли?