— Да, да… и ще се отблагодаря на момчетата, като им дам първокласна гощавка. Организирай работата, Лъки, аз поливам и поемам всички разходи… разноските за мацета също са от мен…
Така премина срещата, но когато Шулц пресече фоайето на Тауърс, за да отиде до колата си, той беше стигнал до твърдо убеждение: Организацията го беше погребала жив и това е могло да стане само с позволението на Бо Уайнбърг, първият му лейтенант, получил големи пълномощия да опазва имотите му в негово отсъствие.
Той посети своя министър на финансите, Абадаба Берман, чиито сметки потвърдиха напълно заключението му. Бо Уайнбърг го беше предал, облагодетелствувайки се по срамен начин. Бяха решили, че с него е „свършено“, и сега той ще трябва да им покаже, че остава шеф на собствените си сделки. Вземайки огромни предохранителни мерки, за да избегне следенето от страна на хората на Валънтайн, както и на тези на Хувър, които вече нямаха друга възможност, освен да го спипат за убийството на Жул Мартин, той започна с въвеждането на ред в онзи сектор, който беше най-пряко заплашен от откъсване: Джърси сити. Подпомаган от информатори, той можа да види със собствените си очи как Бо Уайнбърг прониква с лисича хитрост в резиденцията на Цвилман.
Сделката беше абсолютно доказана. Никой не биваше да види повече Бо Уайнбърг. Когато излизал, пред него се изправил Дъч. Якият Бо би могъл да бъде звезда на спектакъл по кеч. Но дори неговите физически възможности не му позволили да окаже съпротива на лудия бяс на Шулц, който го хванал за врата и „уталожи гнева си, докато не му строши шийните прешлени“, разказва един от очевидците на сцената. Същият свидетел е един от тримата фанатични привърженици на Дъч, които зациментираха краката на Бо Уайнбърг, за да стои прав на дъното на Хъдзън ривър и да не изплува никога.
Гневът на Дауей не минаваше. Плячката му се измъкваше и безнаказано грабеше отново. Той раздвижи отново войската си. Пречеха му Хинес, закрилник на тази измет, Шулц и Дейвис. Дойде му наум да придаде към помощника си Виктор Хервиц една чернокожа служителка — г-жа Юнайс Картър, даде й титлата помощник на заместник-окръжния прокурор. Това беше чудесна инициатива, защото й позволяваше да черпи направо информация от чернокожите в Харлем, които бяха безкрайно предпазливи с белите полицаи. И резултатите не закъсняха. Левис О., един от най-големите събирачи на залагания върху числа, по време на един от обичайните разпити, предразположен от нея и сигурен, че тя ще удържи на обещанията си, й разказа какви насилствени методи е използвал Дъч, за да ги изнудва.
Томас Дауей незабавно отправи обвинение към Шулц. Пусна по следите му „неподкупните“ и успя да изолира един счетоводител. Получил обещание, че няма да бъде наказан, той издаде тайните на тъмното си счетоводство.
Изглеждаше, че този път Шулц няма да успее да се измъкне.
Той се опита да използва връзките си в Тамани Хол, но политиците, изплашени от обрата, който Дауей даваше на събитията, не смееха да се компрометират повече и го изоставиха.
Дъч изтъкна пред Организацията, че има право на защита от нейна страна и стигна дотам, че поиска събратята му да убият изедника Дауей.
В Синдиката на престъпниците мненията се разделиха: Сийгъл, Лански, Анастасия, Дженовезе бяха „за“, а Лучиано и Костело — „против“. Само Джони Торио се въздържа: „Да оставим историята да изгние“ посъветва той. „Заедно с мен“ възпротиви се Шулц. В крайна сметка Анастасия бе натоварен със задачата да проучи нещата и да ги доведе до добър край.
В продължение на месец тридесетина гангстери следиха Т. Дауей двадесет и четири часа в денонощието, отбелязвайки и най-малката от привичките му, без това да бъде забелязано от някой полицай или от самото заинтересовано лице. Те откриха добрия изход. Анастасия даде алармен сигнал.
Ето как синът на Дауей ни предаде събитията:
— Имаха човек, който дебнеше и когото никой не беше разкрил. Всяка сутрин той следеше баща ми и отбелязваше и най-дребните му действия и жестове, след като той излезеше от къщи. Баща ми имаше строгия навик да закусва в една закусвалня от другата страна на улицата. След като изпиеше последната глътка кафе, той отиваше до телефонната кабина, откъдето звънеше в службата си. Но в четвъртък сутринта, когато бяха решили да действуват, баща ми, твърде зает, за пръв път в живота си не отиде в закусвалнята, а се отправи направо в службата си…