Выбрать главу

Убийците спазиха, много точно заповедите на Албърт Анастасия да не поемат никаква инициатива и не помръднаха.

Узнавайки изненадващата новина, Лучиано, много суеверен, видя в нея знак на съдбата и анулира заповедта за покушение срещу Дауей.

Ръководителите на синдиката се събраха незабавно в Уолдорф Тауърс, за да вземат ново решение.

Лучиано подчерта, че с убийството на Дауей ще настроят срещу себе си всички полицаи и обществеността, тъй като Дауей бе станал национален герой, след като бе обявил война на бандите. Лепке споделяше това мнение. Костело също. Анастасия прояви духовитост. „Моето мнение е да нямам мнение. Аз съм тук, за да внасям яснота там, където тя отсъствува…“

Иронично настроен, Дъч подхвърли:

— Под претекст, че всичко ще пропадне, виждам, че сега всички са се шубелисали. Затова ще ви кажа нещо. В края на краищата Дауей си е моя работа и затова аз ще уредя нещата и ще си разчистя сметките с него, независимо от всичко. Чао, момчета! И най-вече не се притеснявайте заради мен…

Като каза това, той излезе. Възцари се ужасна тишина. Лучиано се възползва от случая:

— Шулц ще направи глупости, това е сигурно. Още от самото начало той показа, че не може да спазва нашите правила. Ако го оставим да действува, много скоро ще настъпи бъркотия. Не можем да допуснем подобен пропуск.

След това се обърна към Анастасия:

— Албърт, ти искаше да внасяш яснота? Предлагам да пречукаш Дъч… ако всички са съгласни.

Всички присъствуващи мъже повдигнаха шапките по-бързо или по-бавно, по-високо или по-ниско, в знак на съгласие.

Единствен Джони Торио не помръдна.

— Е, Джони? — попита разтревожено Лъки.

— Ами, мисля си, че вие тук, и най-вече ти, Лъки, подготвяте голяма глупост. Когато Дъч вече няма да бъде между нас, кого ще дъвче прословутият прокурор Дауей? С кого ще се заеме, за да продължи да си придава важност, да се самоизтъква? Знаеш ли с кого, Лъки? С теб, и ти желая много приятни моменти. А ние имаме нужда от теб. Ти ръководиш здраво и добре Организацията. С теб всичко става по-добре: печалбите, взаимоотношенията между нас. Казвам ви, че замисляте страхотна дивотия. Оставете Дъч да ликвидира Дауей, ако може. И само той ще понесе последствията пред обществеността, а междувременно ще ни е отървал от един тип, който рано или късно ще премахне всички ни…

Казани от Джони Торио Мъдрия, тези думи оказаха известен ефект, но трябва да се има предвид и необузданата алчност на тези господа, които много често се интересуваха само от прекия си интерес. В случая, ако предложеното от Лучиано убийство се осъществеше, голяма част от тях щяха да си получат дела от тортата на Дъч, вече разделена няколко месеца преди това, по време на неговите разправии с данъчните власти. Следователно то беше прието.

Случаят Шулц бе поверен от Съда Кенгуру на „Мърдър Инкорпорейтид“. Под натиска на Лъки, Анастасия определи за ръководител на операцията Чарли Уоркмън, наричан Дървеницата, шофьор на Лучиано за големите набези. Това означаваше, че е сигурен. Дървеницата състави група, в която влизаха Али Таненбаум, наричан Свинята, като шофьор, Менди Уейс за прикритие, а за самия себе си остави убийството. Моментът му се стори удобен на 23 октомври 1935 г., когато следеният от един месец Шулц се отправи заедно с най-близките си сътрудници към Палас Шоп Хауз енд Таверн. Той беше заобиколен от финансовия си съветник Абадаба Берман и от двамата си най-добри стрелци Лулу Розенкранц и Ейб Ландау.

По-малко от четвърт час след пристигането им в Палас вратата се отвори пред Дървеницата и Менди.

Стъпил здраво на двата си разкрачени крака, Уоркмън протегна напред двете си ръце, в които бе стиснал пистолета си „Смит енд Уесън“, на въоръжение в американската армия, калибър 45, и изстреля с рекордна бързина един куршум в сърцето на Ейб Ландау, който се славеше като най-бързия стрелец, един куршум в рамото на Лулу Розенкранц, който си вадеше пистолета от кобура, а след това изстреля втори в челото му. Абадаба Берман беше рухнал върху масата от ужас и държеше главата си с две ръце. Това не му помогна. Уоркмън се приближи и изстреля от упор един куршум в тила му. Но липсваше главният виновник за тази смъртоносна серия, Дъч Шулц.

Невъзмутим, Чарли Уоркмън пое по дългия коридор към тоалетните.

Изправен пред писоара, Дъч имаше вид на човек, потънал в дълбок размисъл, това се случва с някои мъже, когато изпразват пикочния си мехур. При шума на отварящата се врата той се обърна, за да поеме последните два куршума от пълнителя. Те раздробиха лакътя му, разкъсаха хълбока му, пронизаха гърдите му. Минута по-късно, лазейки, стигна до общата зала, откъдето полицията го прибра още жив.