Закараха го в болница, където инспектори се опитаха да изтръгнат от него имената на палачите. Усилията останаха напразни. За да постигнат целта си, те си послужиха дори с един долен шантаж. Покръстен в католицизма и практикуващ ревностно, Дъч умоляваше да му доведат свещеник.
И започна странен диалог.
— Танто за танто — настояваха ченгетата, — ще ни кажеш имената на негодниците, които са те нападнали, и ще доведем някое расо.
— Не! Не!… Нямате право… — хриптеше Дъч — аз съм добър християнин… Аз съм за прошка на нанесените обиди. Аз прощавам… не искам да имат неприятности, само Бог може да ги съди… Доведете ми свещеник.
Трогнат, сержантът-детектив Махони, ирландец по произход и добър католик, отстъпи. Така Дъч Шулц взе последно причастие в последния момент и умря спокоен.
На Лучиано не му беше необходимо много време, за да разбере, че Джони Торио не приказва празни приказки, че съветите му бяха безценни, но трябваше и някой да го слуша. Чарли не го послуша и след като щитът Дъч падна, той се оказа изложен на ударите на Томас Дауей.
Федералното бюро за разследване, нюйоркската общинска полиция, щатската полиция, бригадите от данъчното управление, всички бяха по петите му. Тайният ръководител на Организацията беше устроил умело Империята на престъпността, над която властвуваше. Подобно на търговски тръст тя имаше сложни структури, прикриваше се зад множество дружества, чиито легални ръководители изглеждаха почтени граждани.
Под ръководството на Вито Дженовезе трафикът на опиати от ден на ден ставаше все по-оживен. Но бяха взети такива и толкова мерки за сигурност, че в никакъв случай не можеше да се стигне до него. Същото се отнасяше и за алкохола, игрите, работническите профсъюзи, изнудванията.
Всички се подчиняваха на заповеди, издадени от Лъки, често без да го познават, толкова много бяха брънките на трансмисионната верига.
Правосъдието обаче го познаваше. Печатът също. За тях Лучиано беше големият шеф, абсолютен N1. След като Дъч Шулц беше напуснал сцената, най-висшата цел на Дауей беше да спипа този неуловим човек. Той го преследваше във всички възможни сектори на престъпната му промишленост с безподобна злоба. Безрезултатно.
Жените, по-специално една от тях, надвиха Лъки.
След като бе заболял умишлено от венерическа болест, за да избегне мобилизацията по време на войната, Лучиано презираше жестоко жените. Може би от страх да не го презират те, тъй като често имаше моменти на слабост от интимен характер и го преследваше мисълта, че болестта му е отнела мъжествеността. Тъй като това петно му бе лепнато от другия пол, колкото и да беше несправедливо, той запази лошото си отношение към жените.
Лъки изпитваше удоволствие да докарва фини и елегантни момичета, за да ги хвърли в обятията на свои познати, добре известни с това, че са чудовищно перверзни. Политиците в Тамани Хол също изпадаха често в плътско безумие. И първи бяха наказани за това.
Разгневен, загдето неприятелите му му бяха отнели незаконно Дъч Шулц, Дауей поднови фанатичната си антигангстерска война, но този път започна с покварените представители на властта. Секретарката му, г-жа Рос, потвърди пред нас: „Цялата тази история (Дъч Шулц) накара Дауей да задълбочи разследванията си върху политическата корупция, което доведе до по-подробно проучване на дейността на Джим Хинес, а след това и до предявяване на обвинение към него. Обвинението се основаваше на банкови ведомости, на факта, че е получавал подаръци от хора, замесени в различни незаконни търговии, че е бил виждан нееднократно в компанията на известни гангстери.“
Отправените срещу всемогъщия Хинес обвинения избухнаха като бомба. Ударната й вълна беше такава, че предизвика бягството на адвоката на Шулц, хитрия Дикси Дейвис. Той изчезна, отвеждайки любовницата си, едно странно момиче, бивша шампионка на родео, Хоуп Дейр, без която не можеше. С него беше и Джордж Уайнбърг, бивш лейтенант на Шулц, брат на Бо.
Дауей издаде заповед за залавянето им, придружена с добро възнаграждение. Предадени, те бяха задържани във Филаделфия. Попаднал в затвора, Дикси Дейвис даде всички признаци на най-голямо отчаяние. Той хленчеше, плачеше, умоляваше да му позволят да види Хоуп Дейр. Блестящият адвокат, лишен от женската си половинка, рухна… Съдбата му беше ясна. Дауей му предложи да каже каквото знаеше, всичко, което знаеше, в замяна на което щеше да прекарва нощите в килията на любовницата си. Дикси не се поколеба нито секунда. Агентите на ФБР имаха удоволствието да слушат един изпълнен с най-добри намерения бъбривец. Притиснат до стената, в опитите си да отрича, от разкритията на адвоката, Джордж Уайнбърг не издържа и също стана свидетел на обвинението. Двамата дадоха всички необходими доказателства, разкривайки къде и как могат да бъдат получени. (Процесът на Джими Хинес, задържан, а след това освободен под гаранция, започна на 15 август 1938 година. Той се бори като лъв. Четирима от обвинените заедно с него предпочетоха да се признаят за виновни. Други двама, най-опасните, бяха убити от „Мърдър Инкорпорейтид“, преди да са могли да го компрометират по-сериозно. Оставаха двамата свидетели. Показанията им бяха смазващи. Адвокатът Дикси Дейвис разкри, че гангстерът Дъч Шулц и Хинес често са се съвещавали тайно в хотел Стрейтфилд. Джордж Уайнбърг призна, че е носил редовно на политика, в дома му, неговия процент от печалбите от изнудванията.