Организацията беше устроена съвършено и равнищата й вървяха от момичетата към сводниците, от сводниците към наемачите, от наемачите към няколко шефа като Дейвид Бетило — бивш телохранител на Ал Капоне. Истински убиец. Задачата му беше да поддържа спокойствие и ред в организацията. За тази цел Бетило разполагаше с цял екип, с истински полицейски ескадрон на престъпния свят. Ако случайно някой безумец нападнеше някой публичен дом или някой наемач, ескадронът го пребиваше по нечовешки начин. В случай, това ставаше рядко, на рецидив той го убиваше. Най-надареният бияч на групата, Пенокио, наричан Томи Бика, често оставаше в сянка, следейки всички сектори на това интензивно експлоатиране на жената. От своя страна ние започнахме да подслушваме телефоните на всички къщи и бързо научихме кой какъв е и кой какво прави. Нямаше безработни! Всички членове на групата на Дауей, 20-те юристи, 10-те специализирани счетоводители, 10-те следователи и 65-те полицаи, започнаха да работят без почивка по тази афера. Женените имаха големи неприятности, докато накарат жените си да го преглътнат, най-вече онези, които бяха имали неблагоразумието да признаят, че работата им е свързана с публичните домове!
Главните детективи следиха от 36 до 48 часа най-големите съдържатели и когато настъпи часът с голямо Ч, ги арестуваха. Те бяха хвърлени в затвора едновременно, без печатът да бъде уведомен.
Същата вечер Томас Дауей свика началниците на всичките си служби и им заповяда да останат на работните си места и най-вече да не си кроят никакви планове за тази съботна нощ. Това трябваше да ги разсмее… но никой не се засмя. Всички бяха изморени. Никой не беше в течение на нищо с изключение на това, че в продължение на 48 часа щеше да бъде още по-лошо, отколкото обикновено. Това беше истинска тайна пълна мобилизация.
В 20 часа и 30 минути същата вечер 150 униформени детективи бяха събрани и разпределени в групи по двама души, като се внимаваше да не се падат заедно двама приятели. Всяка група получи по един плик с печат, а събраните от Дауей началници на операцията бяха неочаквано осведомени за какво всъщност става дума.
— Тръгвайте незабавно с хората си. Арестувайте в 22,15 часа главатарите на проучените сектори.
Така на 1 февруари 1936 г, започна масирано нападение над 80 публични дома. Бяхме допълнително подсилени от стотина полицаи, които никога не бяха работили с нас, но за които смятаха, че са горе-долу сигурни. Те трябваше само да приберат момичетата, не клиентите им. Така от къща на къща те задържаха проститутки и сводници. Нахълтаха в 80 публични дома, но заловиха персонала само на 40 от тях. Доведоха ни леките момичета и съдържателките в работно облекло. Някои бяха практически голи и бяха успели да наметнат само по едно палто на раменете си. В действителност докараха една партида не особено привлекателни проститутки. Всички членове на нашия правен екип, подсилен с някои от следователите, разпитваха жените цяла нощ. Базирайки се на някои информации, ние имахме чувството, но не и доказателството, че всичко това в крайна сметка ще ни отведе до Лучиано… Усилията ни бяха насочени преди всичко към това, да накараме заловените от нас да разберат какво искаме: не да осъдим тях самите, второстепенни действуващи лица, а да прекъснем изнудването. Призори един сутеньор не издържа. Започна да говори и разкри структурата на цялата организация, обяснявайки нейния механизъм на действие, че неговата задача беше да се обърне незабавно към Чарли Лъки в случай на сериозни неприятности. За пръв път се споменаваше неговото име. (Авторите имат най-сериозни резерви към ентусиазма на тези официални декларации. Фактът, че името на Лучиано е било цитирано от подобни свидетели при такива обстоятелства, е най-малкото съмнителен.) Никой от нас не се беше надявал на това!“
Малко след това повикаха лично Дауей, тъй като една от проститутките току-що беше разобличила Лучиано като върховен шеф на синдиката на порока.
Другите задържани поставиха въпроса да бъдат освободени под гаранция. Дауей поиска такива суми, че всички останаха зад решетките.