Лека-полека някои момичета, преодолявайки ужаса си, започнаха да говорят и да приемат да свидетелствуват. След това проговориха и три съдържателки. Те издадоха съставните части на странната схема на организацията и шефовете на изнудванията в проституцията:
Дейвид Бетило, официален шеф.
Джими Фредерико — организатор и ръководител на мрежата.
Шефове по набирането — Ник Монтана и Ралф Лигуори.
Касиер — Том Пенокио.
Ударна група — Ейб Уормън.
Контрольор и плащащ гаранциите — Мери Беркман.
Но в изтръгнатите от Дауей показания като лайтмотив непрекъснато се повтаря едно и също име: Чарли Лъки Лучиано. На 1 април 1936 г. Дауей обвинява всичките като организатори на синдиката на порока, а заедно с тях и Питър Балицър, Дейвид Маркъс, Ал Еайнер, Джек Еленстейн, Джес Джейкъбс, Бени Спилър. Накрая хвърля и бомбата: „Обвинявам лицето Чарли Лучиано за Обществен враг N1 за щата Ню Йорк. Обвинявам го в това, че е създал тази позорна организация, недостойна за човешкия род и за нашето цивилизовано общество…“
Лъки трябваше да се яви и да отговаря за 99 обвинения в сутеньорство с принуда!
Без да се помайва, Великият Чарли, придружен от избраницата на сърцето си Гай Орлова, беше заминал за Хот Спрингс в щата Арканзас. Ниг Розен го държеше в течение. Оуни Мадън се юрна да му урежда нещата, тъй като Дауей беше поискал от губернатора на щата спешното му екстрадиране.
Предаден на мировия съдия Сам У. Гарет, той бързо бе освободен под гаранция срещу смешната сума от 5000 долара.
Томас Дауей незабавно организира пресконференция, за да заяви: „Не разбирам как един съдия е могъл да освободи този човек срещу подобна сума. Лучиано е смятан за най-големия злосторник в Ню Йорк, за да не кажа в страната, и става дума за един от най-значителните изнудвачи и за престъпление от най-долен характер.“ Той анатемоса губернатора Фетръл, когото журналистите представиха като непобедимата опора на гангстеризма. Губернаторът Фетръл отстъпи и нареди Лучиано да бъде хвърлен в затвора. В килията си в Хот Спрингс Чарли усещаше как примката се затяга и също свика представителите на средствата за масова информация: „Зад моята история се очертават най-долнопробни политически игрички. Нямам претенциите да бъда най-добродетелният и най-безукорният човек, но аз никога, подчертавам никога, не съм падал толкова ниско, че да подпомагам проституцията. Никога не съм бил забъркван в подобна мръсотия.“
Нещата се усложниха, когато главният прокурор на щата — Бейли, който най-безочливо си взимаше подкупи, като видя, че Дауей ще отиде до края, си изми ръцете с едно единствено публично изявление: „Важното е да се докаже, че честта на Арканзас и на неговите съдии не може да бъде продадена. Всеки път, когато някой голям криминален престъпник иска да се скрие от ударите на закона, той отива в Хот Спрингс. Ние сме длъжни да докажем, че Арканзас не може да им служи за убежище.“
Останал сам, губернаторът Фетръл не можеше да отлага повече екстрадицията.
Лучиано пое към Ню Йорк с белезници на ръцете. Там му съобщиха официално обвиненията и размера на сумата за освобождаването му под гаранция, определена на 350 000 долара. Рекорд за онова време.
Скоро след това адвокатът му Мое Полакоф я изплати и Чарли се върна в апартамента си в Уолдорф Тауърс, където Джони Торио организира веднага ново съвещание на най-високо равнище с Лански, Сийгъл, Костело, Адонис, Лукезе и Анастасия.
Торио не можа да се въздържи да не подчертае, че още веднъж е имал право, като е заявил, че ще бъде глупост да се убие Шулц, че напротив, трябвало е да му помагат да продължи да съществува, за да задържа цялото внимание на Дауей.
Анастасия се изправи разгневен: „Да, и най-вече Шулц беше прав. Дауей си е за пречупване. В противен случай Лъки е загубен. Аз лично ще се заема с това. Аз ще натисна спусъка, който ще пръсне черепа на този маниак. Ще го направя заради Чарли, който прави толкова много неща за нас…“
Лъки изглеждаше развълнуван или най-малкото не против предлаганото от верния Албърт разрешение. Но от своя ъгъл Франк Костело каза тихо с продрания си глас:
— Не се отказваме никога от това, което сме решили. Едно време всички бяхме съгласни, че няма да убиваме високопоставени ченгета, съдии, журналисти, каквото и да са направили срещу нас. Ти пръв гласува „за“, не е ли така, Чарли?
Чарли с нежелание се съгласи:
— Така беше. И продължавам да мисля така. Този вариант трябва да отпадне.
— Защо не се признаеш и за виновен, след като си тръгнал вече по този път? — подхвърли Анастасия.
Това развесели малко присъстващите. Бъкси Сийгъл, който обичаше да се прави на весел шегаджия също толкова, колкото и да бъде Дон Жуан, а това значеше много, като се има предвид, че този безчувствен убиец всяваше смут в сърцата на най-големите филмови звезди, та дори и на дами от доброто общество, поиска да демонстрира голямо остроумие и подхвърли на Чарли без задна мисъл: