— Я чуй, ако в края на краищата потънеш, това ще бъде заради проститутките. Те се обърнаха всички срещу теб. Човек започва да си мисли, че никога не си им правил някакво особено впечатление и че не струваш много в техните очи…
Никой не се засмя. Ако Бъкси беше забравил, то другите знаеха, че Чарли Лъки беше много чувствителен на подобни, твърде лични теми. Падащият му ляв клепач се повдигна и откри едно черно око. Това накара Сийгъл да потрепери вътрешно:
— Ако не можем и да се шегуваме вече… Лучиано не само не се шегуваше, но не забрави никога обидата.
Щатът Ню Йорк нападна гражданина Лучиано на 13 май 1936 година. Лучиано беше изправен пред състав на Върховния съд под председателството на Филип Маккук, юрист-католик, напълно лишен от милосърдие който изпитваше очевидно отвращение към обвиняемите, само от вида им му се повдигаше.
Томас Дауей беше свръхвъзбуден, старателно подстриганите му мустаци изглеждаха като лакирани. Цяла армия от помощници носеше боеприпаси под формата на досиета и ги предаваше на главния стрелец, който се готвеше да направи на пух и прах цялата тази сган. Бързо, от което ефектът стана по-голям, Дауей обясни на присъствуващите, че без съмнение проституция е съществувала винаги в Ню Йорк и е била източник на дребни доходи за жалки сутеньори. Но че един ден подставеното лице на Лучиано — Дейвид Бетило, взел в ръцете си целия пазар на човешка плът, отнасяйки се с нея по-пренебрежително, отколкото месарите в кланицата. Той направил от продажбата на човешката плът професия, упражнявана денонощно, която корумпира най-напред душата, а след това унищожава и телата. Синдикатът на порока контролирал под ръководството на Бетило повече от 200 публични домове в Манхатън, Бруклин, Бронкс, Куинс и Харлем, използвайки от 4000 до 5000 жени, които само по известни на полицията данни правели повече от 12 милиона долара годишен оборот.
Посочвайки с пръст Лучиано, прокурорът заяви:
„Откакто Лучиано е взел нещата в свои ръце, индустрията на порока се е сдобила с много ефикасна и действуваща точно като добре смазана машина организация. Ще бъде доказано, че Лучиано се е намирал на върха на издигнатата в Ню Йорк пирамида. Нито Лъки, нито някой от останалите обвиняеми някога е имал контакти с момичетата, нито пък е вземал парите. Независимо от това Лучиано винаги е бил в течение на операциите в подробности. Ще ви покажем каква е била точно ролята на този човек, чиито желания са били равносилни на заповед за онези, които са движели индустрията на порока. В цялата тази история останалите обвиняеми само са изпълнявали неговите заповеди.“
Както се вижда, тактиката на умелия Дауей се свежда до това, да съобщи незабавно за своята безпомощност: той действително няма нито едно веществено доказателство, за да може да осъди Лучиано. Лъки го знаеше. При това не само той.
По-късно, между приятели, той ще признае, че е изразходвал един милион долара в опита си да се измъкне от това неприятно положение. Адвокатът му Мое Полакоф (приятел на еврейския клан и на Меир Лански) беше рядко умел. За да засили защитата, той се обгражда с Френсис Адамс, който току-що бе подал оставка, след като бе заемал мястото на Дауей на поста прокурор на САЩ за южната област на Ню Йорк, и с Джордж Мортън Леви, най-прочутия нюйоркски адвокат.
И така, Лъки се чувствува добре. Секретарката на Дауей, г-жа Рос, и до ден днешен е впечатлена от него: „Той беше арогантен, сигурен, че ще успее да обърне нещата в своя полза, изглеждаше убеден, че г-н Дауей няма да може да направи нищо срещу него. Не направи никакво признание. Беше по-малко шумен от другите. Цялото му поведение беше поведение на супер-шеф. В предварителна декларация пред съдебните заседатели адвокатът Леви заяви, че Лъки не познава никого от задържаните с него, че ги вижда за пръв път с изключение на Бетило, за когото признава, че е виждал два или три пъти случайно. Тактиката на Леви целеше да опровергае твърденията на свидетелите, като се опита да докаже, че те не са имали никакви контакти с Лучиано и са променили първоначалните си показания. Което беше вярно.
Тогава поради липса на преки доказателства срещу Лучиано г-н Дауей предприе стратегически действия, които включваха два етапа: първо, да докаже, че останалите обвиняеми действително ръководят изнудванията в проституцията, а след това се постара да докаже, че Лучиано е бил в тясна връзка с тях. За да успее да го направи, в продължение на две седмици той направи парад на една невероятна върволица от проститутки и съдържателки на публични домове. Издокарани в стила на леките момичета, което само по себе си беше вече, представление, разните там Джени Фабриката, Фло Кокаина, Маги Рулетката, Люси Не бързай, Лили Камшика, Деби Бурята, Нанси Малката Длан, Флавия Реката и т. н. трябваше да повторят под клетва показанията си за начина, по който действува синдикатът на порока. Естествено адвокатите на Лучиано подчертаха, че не признават свидетелите, на които не може да се вярва, тъй като самите те са обвиняеми.“