С още по-настръхнали черни мустаци, готов да хапе, Дауей докара тогава свидетелите, работещи в хотел Уолдорф. Една млада жена, която разтребваше апартамента на Лъки, направи смазващо показание. Тя разпозна няколко от другите подсъдими (тези именно, които Чарли не беше виждал през живота си), които посещавали редовно апартамента му.
След това нещата се усложниха още повече, когато на 24, 25 и 26 юни Дауей направи последно, усилие с най-важните си свидетели:
Милдрид Харис, чийто мъж Питър Балицър беше лейтенант на Бетило — съдържателка на публичен дом, заяви, че мъжът й искал да се оттегли от изнудванията, но тъй като Бетило не му разрешил, той отишъл при Лучиано в Уолдорф, за да иска да му върнат свободата, но Лъки казал: „Не.“
За пръв път името на Лучиано бе поставено на първо място.
Втори свидетел: Фло Браун — Кокаина, друга сводница, любовница на Джими Фредерико, разказа, че е присъствувала на важни събрания на синдиката на порока, на които всички шефове на банди са се обръщали постоянно към боса Чарли Лъки Лучиано.
Трети свидетел: бихме могли да я наречем Нанси Пресата. Двадесет и шест годишна проститутка с прекалено развит гръден кош, слабовато лице и угаснал от наркотиците поглед. Сутеньорът Ралф Лигуори я беше настанил в Харлем, в публичния дом на Джеймс Русо. Тя заяви, че е била принудена да започне да проституира на тринадесетгодишна възраст, че е била любовница на най-важните шефове: Уокси Гордън, Дъч Шулц, Чиро Теранова, Джо А, Адонис.
Тормозена от защитата, която ревеше, че тя страда от манията да лъже, тя бе прекъсната от председателя, набожен католик, когато, за да докаже истинността на твърденията си, тя поиска да каже какво най-много обичат тези господа и по какъв начин тя е удовлетворявала желанията им. Когато загубила свежестта си, сутеньорът й казал: „Вече край на категорията екстра,
ще се продаваш за много пари.“ Лигуори бдял пред, вратата й, за да не се бави повече от десет минути.
Сеансът струваше два долара! Пълен упадък.
— Един ден, каза тя, ми се стори, че сънувам: Лъки Лучиано ме потърси по телефона. Той ме беше избрал, убеден, че съм добра проститутка…
На подсъдимата скамейка Лучиано подскочи. Ето какво разказал той за този рядък момент на Мартин Гош:
— Не можех да повярвам на ушите си, когато започна да разправя тази история. Имах чувството, че някой ме е ударил по главата с бухалка за бейзбол. Как ме виждате да се обаждам по телефона на толкова долнопробна проститутка, която работи в бардак за два долара? Но когато се огледах, аз си дадох сметка, че този глупак съдията и съдебните заседатели й вярват.
Но изненадите не бяха свършили. Нанси Пресата отиде още по-далеч:
— Той ме караше да ходя в апартамента му 39-С в Уолдорф Тауърс. Всеки път, когато ме викаше, Чарли ми даваше по сто долара, но ние само разговаряхме. Никога не сме спали заедно. Чарли не можеше. Разбирате ли какво искам да кажа?
Посветените разбираха много добре… че в досиетата на Дауей има подробна информация за някои моментни проблеми на Чарли, че урокът е отлично научен, още повече че след един въпрос на Дауей Нанси започна да описва подробно апартамента на Лучиано, правейки това така добре, както бойскаут, тренирал за наблюдателност. Що се отнася до Чарли, двадесет години по-късно при спомена за това още му се повдигаше:
„И ето ти тебе картинка, една проститутка, грозна като смъртта, която сигурно си е вирила краката хиляди пъти с различни типове, изтегната като кралица на леглото ми, докато аз спя на дивана, защото не мога да чукам. Гледах съдията Маккук, докато тя разправяше всичките глупости и този жалък ахмак зяпаше тази проститутка, като че ли е английската кралица, а аз боклук. Беше вече достатъчно неприятно, че този мръсен Дауей се опитваше да си създаде име на мой гръб с лъжесвидетелства, но по средата на процеса да стане ясно, че Лъки Лучиано не го дига… почнах да се надигам на подсъдимата скамейка. Знаех само, че трябва веднага да стоваря юмрука си върху нечия мутра, и пет пари не давах за това, кой ще е потърпевшият и какво щеше да ми струва това. Мое Полакоф видя, че искам да стана, хвана ме за ръката и така ме настъпи по крака, че ми смаза пръстите. Заболя ме толкова силно, че нямаше начин да помръдна. Изкрещях от болка. Всички в залата се обърнаха към мен и ме погледнаха и бяха нужни две-три минути, за да настъпи отново спокойствие. Забелязах, че Джордж Леви си води бележки с голяма скорост. Седях между него и Мое и той ми пошушна на ухото: «Не се нервирай, Чарли, това момиче в момента ни прави огромна услуга.» Казах една молитва, надявайки се, че той знае за какво говори…“