Съдебните заседатели се оттеглиха в 20,35 часа в събота, 6 юни 1936 г., за да оповестят присъдата си едва в неделя, 7 юни, в 5,25 часа.
Едуин Адерер, председател на състава, прочете с напрегнат глас: „Лучиано: признава се за виновен по всички точки на обвинението.“ Следваха другите присъди.
На 18 юни всички обвиняеми бяха заведени при съдията Маккук, за да бъдат съобщени присъдите, и той се обърна с непристорено ликуване към Чарли Лъки.
— Един умен, смел и мъдър съдийски състав ви призна за виновен, защото сте ръководили престъпна конспирация или организация, действуваща в голям мащаб в Ню Йорк и имаща свои разклонения в съседните области. Това ви прави отговорен както пред закона, така и пред морала, за всяко жестоко или възмутително действие, както и за грабителството, с което са били съпроводени действията, извършени от задържаните с вас. Не съм тук, за да ви чета морал, а за да ви наложа наказание, тъй като изглежда няма никакви извинения за вашето поведение и никаква надежда да се поправите. Съдебният състав ви призна за виновен по 87 точки на обвинението, а съдът ви осъди общо на 30 до 50 години лишаване от свобода…
При прочитането на тази присъда, по-тежка от която не беше произнасяна за сводничество, Чарли направи усилие да повдигне левия си клепач, да разтвори широко очите си, за да види съдията и да му се усмихне леко. И успя. (По-нататък ще видим как започва да се изпълнява отмъщението на Лъки Лучиано срещу съдията Маккук. То беше чудовищно безмилостно.)
Луис Бетило получи 25 до 40 години лишаване от свобода.
Том Пенокио — 25 години за рецидив. Джеймс Фредерико — 25 години за рецидив. Ейб Уоркмън — от 15 до 30 години затвор. Ралф Лигуори — от 7 години и половина до 15 години затвор.
Присъдите на Джес Джейкъбс, Бени Спилър, Майер Беркман бяха отложени.
Джек Еленстейн, Питър Балицър, Ал Вайнер, Дейвид Маркъс, признали се за виновни, бяха осъдени на лишаване от свобода само от 2 до 6 години.
Макар че подадоха молба, съдът отказа на осъдените възможността да бъдат освободени под гаранция.
Естествено присъдите бяха широко коментирани. От чисто правна гледна точка присъдата на Лучиано безспорно беше пресилена, тъй като срещу него нямаше никаква сериозна улика, а от друга страна, свидетелските показания срещу него оставаха безкрайно подозрителни както заради начина, по който бяха „издекламирани“, така и поради подозрителността на свидетелите.
Ние разпитахме хора, имащи отношение към този въпрос:
Мърей Гърфин (председател на Федералния съд в Ню Йорк): „Имаше куп измишльотини, разпространявани от съучастниците на Лучиано, които се опитаха да накарат хората да повярват, че сме устроили заговор срещу него, че е имало сблъсък между Дауей и свидетелите… Ние не сме създали тези свидетели. Те се обърнаха към нас.“
Джоузеф Кайтз, официален делегат от Синдиката на докерите: „Много хора дори на мен са ми казвали това, че сме оказвали натиск. Това не е вярно. Единствените начини за оказване на натиск, които сме използвали, за да ги накараме да проговорят, са тези, които законът ни разрешава. Тези свидетелски показания бяха поддържани и пред Апелативния съд, а след това и пред Върховния съд. Нищо не можа да разколебае тяхната убедителност.“
Джон О’Конъл (бивш началник на следователите на прокурора Дауей): „Когато се заговори за нов процес, някои свидетели се отказаха от показанията си. Съдията, който беше председателствувал първото дело и беше осъдил Лучиано, ги повика всичките и ги разпита поотделно. И всички потвърдиха, че показанията им по време на първия процес са верни.“
Ник Гаж (журналист в „Ню Йорк Таймс“, специалист по въпросите на мафията): „Лесно е да се подскаже на проститутки, които са непостоянни, какво трябва да повтарят пред съда…“
Чарлз Брейтъл (съдия във Върховния съд на Ню Йорк): „Основната причина за строгостта на издадената срещу Лъки Лучиано присъда беше да се втълпи в съзнанието на хората, че с екипа на Дауей не може да се хитрува.“
Сигурно е, че Лучиано можеше да получи и други тежки присъди за други престъпления. Честно казано, електрическият стол протягаше ръце към него за една добре заслужена прегръдка, което не пречи насилието, оказано от Дауей над Лучиано с изходна точка проституцията, да е долен удар и издадената присъда никак да не съответствува на липсващите доказателства.
В крайна сметка Дауей искаше да смъкне кожата на Лучиано и успя. Целта оправдава средствата. Поговорка, която от своя страна Лучиано също прилагаше безмилостно.
Всъщност в декларацията си пред журналистите след своя „подвиг“ Дауей заяви открито: